обл. Благоевград
обл. Бургас обл. Варна обл. Велико Търново обл. Видин обл. Враца обл. Габрово обл. Добрич обл. Кърджали обл. Кюстендил обл. Ловеч обл. Монтана обл. Пазарджик обл. Перник обл. Плевен обл. Пловдив обл. Разград обл. Русе обл. Силистра обл. Сливен обл. Смолян обл. София обл. София (столица) обл. Стара Загора обл. Търговище обл. Хасково обл. Шумен обл. Ямбол |
СамоковМестоположение - Самоков Град Самоков е разположен в северното подножие на Рила, сред едноименна котловина, през която протича Искър - най-дългата българска река (около 168 км). Самоков възниква през XII-XIV век върху земя, обитавана още от праисторически времена. Средновековният град се оформя на мястото на римско селище. Прославя се с добива и преработката на желязо. По време на османското владичество е под покровителството на султаните, тъй като качествената желязна руда е ценна за нуждите на турския военен флот и армията. Ковашките работилници са обзаведени по западноевропейски образец - с духала и големи чукове (самокови, откъдето идва името на града), задвижвани с водна сила. От център на кааза (околия) към средата на XIX век Самоков се превръща самостоятелен санджак (военен окръг). През Възраждането е един от големите търговско-занаятчийски и културно-просветни центрове. През 1771 г. поп Алексий Велкович прави препис на ”История славянобългарска”, чието написване и разпространение е истински подвиг за времето, в което живее нейният автор отец Паисий Хилендарски. На следващата година е построен девически манастир с килийно училище, в което е учил Константин Фотинов, издал в Смирна първото българско списание ”Любословие”. През 1834 г. Никола Карастоянов внася и монтира първата печатарска преса и поставя началото на книгопечатането в България. В края на XVIII и началото на XIX век се формира известната Самоковска художествена школа (иконописна, живописна и резбарска), която определя облика на българското възрожденско изкуство. В Самоков са се родили или са работили едни от най-известните български зографи – Христо Димитров и неговите синове Димитър и Захари Зограф, Станислав Доспевски (син на Димитър Зограф), Иван и Никола Образописови и др. Самоковлии активно участват в борбата за църковна и национална независимост, а по време на Руско-турската освободителна война 50 самоковци се сражават в редиците на Българското опълчение. Съвременният град е национален и международен център на курортното дело, спорта и туризма, входна врата към Рила за туристи, алпинисти и скиори. Градски исторически музей • Митрополитска църква ”Успение на Св. Богородица” (1790-1791) • Бельовата църква ”Рождество Богородично” (XV-XVI в.) • Църква ”Св. Никола” (1859-1860) • Долномахленска църква ”Въведение Богородично” • Байракли джамия • Самоковски девически манастир "Покров Богородичен" (Метохът) • Голямата чешма (Чешмата с обецата) • Сарафска къща - Самоков • Читалище паметник ”Отец Паисий” • Алински манастир "Св. Спас" • Боровец • Шишманово Кале • Исторически музей • Белчин – етнографски музей |
|