Царево

Царево (Василику, Василикос, Василико, Мичурин) е пристанищен град, разположен на малък залив на 65 км югоизточно от Бургас, на магистралния път Е-87.
Най-ранното споменаване на селището като пристанище е през XV—XVI век. По време на османското владичество градът е известен с производството на вино, зърнени храни и най-вече с риболова и корабостроенето си, улеснено от пясъчния бряг и изобилието на дървен материал от Странджа. През първата половина на миналия век във Василико имало флотилия от 42 кораба. Демографският срив след подписването на Одринския мир между Русия и Турция на 2 септември 1829 г. се отразява преди всичко на стопанския живот на селището. След Освобождението то остава в периферията на Османската империя. Окончателното му освобождение е след Балканската война през 1912 г. Съвременното име Царево е превод на старинното му наименование.
Забележителности
Църква ”Св. Троица” (1810) с образци на странджанската иконна живопис.
Църква ”Възнесение Господне”.
Манастирски католикон ”Свети Яни” (Св. Иван Предтеча), от който сега съществуват само останки на южния ахтополски нос.
Археологически останки от късната античност на 3 км северно от Царево, в акваторията на къмпинг ”Арапя”.
Останки от средновековна крепост в самия град, на южния полуостров.
Късноантична и средновековна крепост на близкия странджански връх Папия.
Херосът на Провлака – мраморна оброчна плочка с изображение на тракийски конник.
Село Лозенец – приятно и спокойно място за отдих.
Селата Българи и Кости, известни с демонстрациите на нестинарски танци.
Село Варвара с каменисти плажове, предпочитано от гмуркачи и търсачи на миди и рапани.
Село Синеморец с три плажа и къмпинг.
Защитена местност Силистар с къмпинг в граничната зона с Турция.