Враца

Враца е най-големият град в Северозападна България. Разположена е по двата бряга на река Лева, в северното подножие на Врачанския Балкан.
Първите трайни заселници сред непристъпните скали в пролома Вратцата са траките. Римляните също са оценили отбранителните възможности на пролома. По-късно тук е изграден средновековният български град Вратица, който по време на Второто българско царство става важен укрепен център и се разширява по двата бряга на река Лева. Останки от средновековната крепост са запазени до днес. По време на турското владичество като гарнизонно и попътно селище, което бранело прохода и пътищата към дунавските пристанища Видин, Лом и Оряхово и към вътрешността на страната, често е арена на опустошителни сражения. Към края на XVIII и в началото на XIX век се утвърждава като голям занаятчийско-търговски, административен и културен център. Строят се храмове, училища, красиви къщи. Трайна следа в историята на града оставя родолюбивото дело на Софроний Врачански, ръкоположен тук за епископ през 1794 г. След Паисий Хилендарски - автора на ”История славянобългарска”, която възкресява славното минало на българите и цели да събуди народностното съзнание, той е втората ключова фигура на ранното Българско възраждане. Има голям принос за създаването и развитието на новобългарската литература.
Забележителности
Регионален исторически музей с няколко експозиции:
•В централната сграда, където се пазят шедьоври на златарството от античността, средновековието и Възраждането. В отделна зала се съхранява Рогозенското съкровище от 165 сребърни съда със златна украса. Към сградата е приобщен и лапидариум на открито с ценни експонати от римската епоха, късната античност и българското средновековие.
•В Етнографско-възрожденския комплекс ”Св. Софроний Врачански”, включващ Възнесенското училище, къщите музеи ”Иван Замбин”, ”Димитраки Хаджитошев”, ”Григорий Найденов”, църквата ”Св. Възнесение”, шапрона с транспортните средства, занаятчийските работилници и един навес за земеделска техника.
•В Етнографско-възрожденския комплекс ”Никола Войводов”, който включва къщата музей на революционера Никола Войводов, предшественик на саможертвата на Христо Ботев, и Капитанската къща, в която е уредена етнографска експозиция.
•Художествена галерия, която функционира като отдел към Регионалния исторически музей и носи името на родения във врачанското село Горна Бешовица скулптор Иван Фунев.
Кулата на Мешчиите до общината. Смята се, че e построена през XVI век като жилищно-отбранителна кула, а в края на XIX век е преустроена за часовникова. През 2006 г. е реконструирана. Монтиран е циферблат, както и ново художествено осветление.
Куртпашовата кула - жилищно-отбранителна кула на местен феодал от XVII век, която прилича на средновековен замък.
Могиланската могила (IV в. пр.Хр.) с богати златни и сребърни находки, които се съхраняват в РИМ.
Домът на генерал Кирил Ботев, където от 1900 до 1903 година са живели братът и майката на поета революционер Христо Ботев.
Родната къща на проф. Андрей Николов, патриарха на българската скулптура.
Паметник ”Вестителят на свободата”, откъдето всяка неделя се носят звуците на бойна тръба – сигнала на казака Петлак, възвестил на 9 ноември 1877 г. освобождението на града от турско робство.
Квартал Кемера в южния край на Враца – старата занаятчийска част на града с едновремешните работилници и дюкяни.