Берковица

Берковица е разположена на северния склон на Берковския Балкан (Западна Стара планина), по поречието на река Берковица, приток на Бързия.
На височината Калето западно от града са открити останки от римска и средновековна крепост в три терасовидни пояса, и две късноантични християнски църкви от IV-V век. Селището е известно по времето на цар Калоян (началото на XIII в.), а в периода на Видинското царство (втората половина на XIV век) се споменава като крайгранична крепост. През турското владичество е занаятчийско селище – развиват се основно дървообработване и грънчарство. След Освобождението запада, тъй като изгубва пазарите на Османската империя за занаятчийските си стоки.
Забележителности
Къщата, в която е живял народният поет Иван Вазов през 1879-1880 г., докато бил председател на Берковския съд. Самата къща е ценен архитектурен паметник. Превърната е в музей.
Постоянна етнографска изложба, уредена в къща, която също е архитектурен паметник.
Кръстевата къща във възрожденски стил.
Градска художествена галерия
Часовникова кула, построена през 1762 г., чийто часовников механизъм работи и досега.
Църква “Рождество на Пресвета Богородица” с оригинална камбанария и дърворезбен иконостас. В нея се съхранява Златното евангелие от 1892 г.
Църква ”Св. Николай Чудотворец” (XIX в.).
Старото класно училище.
Клисурският манастир ”Св. Кирил и Методий”.
Кестенови гори по северните склонове на Берковския Балкан – едно от двете естествени находища на питомен кестен в България (другото е в Беласица, над Петрич).
Горист хълм край града Калето, естествен лесопарк.
Местност Ашиклар (Долината на влюбените).
Село Бързия - балнеолечебен курорт с местно значение на 6 км от Берковица.
Петроханският проход на билото на Стара планина. На самото шосе между София и Берковица се намират ресторант, неголяма хижа, водохранилище. Седловината е гранична между Берковския и Кознишкия поддял на Стара планина.
Хайдушкият водопад на 9 км от Берковица.
Голямо тракийско светилище (III в.) край с. Гаганица.