Провадия

Провадия е разположена край Провадийска река, в южната част на едноименно дефиле.
Градът е с над 15-вековна история. Археологическата датировка отнася най-старите следи от човешка дейност в землището му към V век пр.Хр. Смята се, че днешният град е наследник на византийската крепост Проватон или Проват, което на гръцки означава овца и обяснява името Овеч, което българите налагат към края на XI век. В някои източници се среща и с имената Овчеград и Бурфанто. В периода на Първата българска държава крепостта не се използва, но на петдесетина километра процъфтява манастирски комплекс, свързан с владетелския двор. Възходът на селището е по време на Второто българско царство, когато се утвърждава като важна военна крепост, административен, стопански и духовен център. Наричали го Първада, Правадъ, но се налага днешното Провадия, което е възприето и от османските завоеватели. По време на османското владичество е популярно и името Таш хисар. След Освобождението градът се развива като важен елемент от промишлената ос Варна-Девня-Провадия.
Забележителности
Културното наследство на общината включва 26 разкрити археологически обекта, 8 древни църкви, 185 архитектурни паметника, 6 музейни сбирки, два музея, и 13 съвременни паметника.
Исторически музей, създаден през 1959 г. в къщата на опълченеца Стефан Богданов като музейна сбирка.
Къща музей на големия български композитор и диригент Светослав Обретенов.
Реконструиран възрожденски комплекс ”Вароша”, който включва стари провадийски къщи, етнографски комплекс ”Ламбова къща”, старинна чешма.
Художествена галерия, основана през 60-те години с дарение на писателя Вичо Иванов от личната му колекция, чийто жест е последван от художниците Нева и Никола Тузсузови. Галерията съхранява повече от 320 платна, между които творби на Ненко Балкански, Илия Петров, Стоян Венев, Васил Стоилов, Светлин Русев, Цанко Лавренов, Златю Бояджиев, Веселин Стайков, Иван Маринов.
Църкви ”Свети Никола” (1844) и ”Свето Благовещение” (1911-1923).
Джамия от ХIV век.
Старият безистен.
Часовникова кула (XVI-XVII в.).
Останки от средновековната крепост Овеч край града, в местността Таш хисар.
Късноантична и средновековна крепост Петрич кале до с. Аврен, издигната през V-VI век, по късно разрушена и изградена отново през ХI-ХII век. По време на последния кръстоносен поход през 1444 г. под предводителството на полско-унгарския крал Владислав III Ягело (Варненчик) крепостта е превзета и разрушена. Скалите в района са катерачен обект.
Средновековен скален манастир в местността Кешишлик (Канара пещера).
Старобългарския манастир (IХ-ХI век) край село Равна с уникална колекция от 138 съда.
Провадийските бани край гара Мирово, на 7 км от града, чиято солена и сярна вода е лековита. Тук са и най-големите български находища на каменна сол.
Град Девня на 17 км от Провадия – най-големият център на промишлената химия в България, наследник на стария римски град Марцианополис. Девненските извори (30 на брой) са най-големите карстови извори в България.
Музей на мозайките в Девня, изграден върху част от античните основи на голяма късноримска сграда с мозайки (villa urbana), разкрита при археологически проучвания.
Музейни сбирки в селата Манастир, Добрина, Градинарово, Черноок, Равна, Петров дол, Черковна, Снежина и др.
Язовир ”Цонево” – отлично място за риболов и отдих. В южната му част се намира природният феномен Чудните скали.