Дупница


Местоположение - Дупница



Градът е разположен в подножието на Рила, по двата бряга на левия приток на Струма - река Джерман, която води началото си от Седемте рилски езера.
В района има следи от V хилядолетие пр.Хр., останки от културата на траките (могилен некропол), антично селище и некропол от епохата на римското владичество. През 1993-1995 г. в северозападната част на града, в местността Кулата, са разкрити основите на крепост, съществувала през IV-VI в. и вторично използвана през Второто българско царство (XII в.), когато в средата на хълма е издигната отбранителната кула, дала името на местността. В турски документи от XV век селището фигурира като Дупница, Дупнидже, Дубница и др. След 1950 г. се нарича последователно Марек и Станке Димитров. През 1990 г. е върнато старото му име.
Обществено-политическият живот на Дупница и района след Освобождението е белязан от идеята за национално обединение и подпомагане на българите, останали под властта на султана. Градът дава подслон на хиляди бежанци от Македония. Стопанското оживление води до икономическо стабилизиране и създава възможности за изграждането на църкви, училища, читалище. Дупничанинът Христаки Павлович - виден възрожденски учител и книжовник, издава първите български учебници по аритметика и българска история, първата българска книга с граждански шрифт, първото българско печатно издание на ”История славянобългарска” на отец Паисий Хилендарски – пръв изразител на идеята за национално възраждане и освобождение.
Индустриализацията, започнала след Втората световна война, превръща Дупница в развит промишлен град - център на община, която включва 17 селища.
Районът притежава богата гама от природни ресурси, които са добра база за развитие на туризма. Дупница е изходен пункт за интересни туристически маршрути както за Югозападна България, така и за цялата Рила планина.
Забележителности
Библиотека “Зора”, създадена през 1858 г. от възникналото през същата година читалище.
Общински драматичен театър “Невена Коканова”, който води началото си от второто десетилетие на 1878 г. и е наследник на любителски театрални трупи.
Местността Кулата с останки от средновековна крепост, каменен кръст и бутафорни оръдия в памет на загиналите дупничани през войните (1912-1918).
Часовникова кула от 1782 г. с четири мезгала (бойници) за отбрана.
Околийска къща с изложбени помещения за всякакъв вид експозиции.
Дом на изкуствата (Джамията).
Църквите ”Св. Константин и Елена” (възстановена през 1902), ”Св. Богородица” (1789), в чийто двор е издигнато през 1849 г. класно училище, ”Св. Никола” (1844) - един от малкото съхранени архитектурни паметници от времето на Първата българска държава.
Курортът Сапарева баня.
Курортното селище Паничище на 25 км.
Бобошевският манастир (на 18 км югозападно от Дупница).
Девическият Ресиловски манастир ”Покров Богородичен”.