В античността било прочуто сладкото тракийско библинско вино. По-късно лозата‚ от която се добивало то‚ била пренесена в Италия и Сиракуза. “И така сладкото вино‚ наричано от сицилийците полисово‚ би било библинско вино” – пише Атеней. Омир описва как тракийският жрец Марон подарява на Одисей „…дванадесет амфори сладко, неразредено вино, божествено питие ... когато искаха да пият от това червено вино, сладко като мед, той напълваше една чаша от него, смесваше го с двадесет пъти по толкова с вода и приятно, божествено благоухание се разнасяше от съда. Тогава беше много трудно да се въздържиш от него…”. Това сведение за разреждането на виното може и да е преувеличено.
В древна Гърция и Рим обикновено му добавяли три части вода. За “варварски” се считал обичаят на траките да пият виното неразредено и то на един дъх. Тук трябва да отворим скоба и да поясним, че античните вина били изключително гъсти и силни. Ефектът от напиване с тракийско вино бил сходен с този от съвременните. Плиний Младши споделя, че “от тях боли глава до шестия час (до обяд) на следващия ден”.
Ирко Петров - археолог
Източник
