обл. Благоевград
обл. Бургас обл. Варна обл. Велико Търново обл. Видин обл. Враца обл. Габрово обл. Добрич обл. Кърджали обл. Кюстендил обл. Ловеч обл. Монтана обл. Пазарджик обл. Перник обл. Плевен обл. Пловдив обл. Разград обл. Русе обл. Силистра обл. Сливен обл. Смолян обл. София обл. София (столица) обл. Стара Загора обл. Търговище обл. Хасково обл. Шумен обл. Ямбол |
ГабровоМестоположение - Габрово Градът е разположен в северните разклонения на Средна Стара планина, на двата бряга на река Янтра. В непосредствена близост се намира географският център на България - Узана. Габрово е оживен транспортен възел, свързан чрез удобни пътища с околните общини и главни градове в Северна и Южна България. Археологически находки свидетелстват за интензивен живот по тези места още в неолита. Средновековно Габрово било кръстопътно селище с около стотина къщи в подножието на Централния Балкан, което обслужвало пратеничества от и за столицата Царевград Търнов, търговски кервани и пътници. Това оформя още по време на Втората българска държава неговия икономически и културен облик. След поробването на България от османските турци тук намира подслон населението от разгромената столица Търново и околните села и Габрово се превръща в стопански, духовен и политически център в условията на османската военнофеодална стопанска система. Габровските занаятчии и търговци откриват пътя на местните стоки за пазарите в Русия, Румъния, Австро-Унгария, Франция, Гърция, Италия. Богатите еснафи отделят значителни средства за благоустрояването на селището. Търговците Васил Евстатиев Априлов и Николай Палаузов със свои средства построяват и откриват през 1835 година първото българско светско училище, което е важно събитие не само за региона, но и за националната ни история. На 1 (13) май 1860 г. тогавашната турска власт обявява Габрово за град и център на околия. В края на XIX и началото на XX век тук възникват акционерни компании от европейски тип, строят се фабрики, установяват се връзки с големите стокови борси. Габрово си спечелва прозвището “Българския Манчестър”. Забележителности Дом на хумора и сатирата. Регионален исторически музей. Художествена галерия. Три професионални театъра – драматичен, куклен и експериментален сатирично-вариететен. Априловската гимназия (1872) - първото българско светско училище. Национален музей на образованието в сградата на Априловската гимназия. Музейната експозиция, разположена в пет зали, проследява историческия път на българската просвета и образование от IX до края на XX век. Сградите паметници на читалище “Априлов-Палаузов” (1922), на железопътната гара в Габрово, открита през 1912 г. от цар Фердинанд, на първата пощенска сграда в Габрово (1934), на белодробната болница - оригинална архитектурна форма във вид на параход, дарение от българския индустриалец Пенчо Семов. 28-метрова часовникова кула, построена през 1835 година. Часовниковият й механизъм е изработен от местен майстор, а камбаната - във Виена. В подножието й е изградена белокаменна чешма. Останки от църквата “Света Петка” – най старата църква в Габрово (XIII век), опожарена и разрушена при кърджалийското нападение през 1798 г. Църквата “Свети Йоан Предтеча” (1814) с майсторския дърворезбен иконостас и икони от тревненския Витанов род. Църквата ”Успение Богородично” (1865), чиито икони и дърворезбен иконостас, изработен от тревненски майстори, са сред шедьоврите на българското изкуство. Катедралната църква ”Св. Троица”, осветена на 5 ноември 1889 година от Търновския митрополит Климент. Гробът на Васил Априлов, чиито кости и надгробен паметник са пренесени тържествено от град Галац – Румъния, през 1897 г. Потомък на богат и влиятелен род, от поклонник на елинската култура той се превръща в един от най-ревностните радетели за културното обособяване на българския народ. Братската могила, където са погребани руски воини, загинали за освобождението на България (1877-1878 г.). Паметници на: Рачо Ковача – легендарния основател на града, който се намира на малък скалист остров в река Янтра; Продан Тишков-Чардафон - виден деец на Съединението (1885) на разделената от Берлинския конгрес страна на Княжество България и Източна Румелия; Васил Априлов; Николай Палаузов; капитан Дядо Никола; композитора Емануил Манолов; писателя Ран Босилек и др. Априловата чешма – най-старата в Габрово, строена през 1762 г. от хаджи Кръстьо Априлов. Възрожденски чешми има също на ул. “Николаевска”, в градинката на читалището, в двора на Странноприемницата. Габровските мостове – неделима част от градския ансамбъл: стария (1855) и новия Байов мост, Игото, Моста на занаятите, Моста на хумора, Моста на изкуствата, Шиваровия мост и др. Народната астрономическа обсерватория и планетариум в кв. Петкова нива. Късноантична крепост в местността Градище край Габрово (IV-VI век), останките от крепостни стени и кули, трикорабна базилика, жилищни и стопански сгради. Ловните резервати, които са приютили богатата флора и фауна на територията на общината и предлагат едни от най-добрите ловни трофеи в Европа (мечка, благороден елен, муфлон и др.). Архитектурно-етнографски комплекс "Етър". Архитектурно-исторически резерват Боженци. Курортна местност Узана. Курортът Люляците на 15 км от Габрово, известен с благотворното си влияние върху редица заболявания - хипертония, алергии, хронични заболявания на дихателните пътища и др. Архитектурно-етнографски комплекс "Етър" • Местност Узана • Соколски манастир "Успение Богородично" • Художествена галерия Христо Цокев • Регионален исторически музей • Национален музей на Образованието • Дечковата къща • Музей-дом на хумора и сатирата • Народна астрономическа обсерватория и планетариум • Църквата Успение Богородично • Курортът Люляците • Местността Узана • Природен парк "Българка" |
|