Свищов

Град Свищов се намира на дунавския бряг – там, където реката се вдава в Дунавската хълмиста равнина. Оттук се осъществява най-пряката връзка от Дунав през старопланинските проходи с долината на река Марица и Егейско море.
Първите заселници по тези земи са от времето на неолита. През I век сл.Хр. римляните изграждат крепостта Нове като седалище на легион. Античното селище край нея се развива като важно пристанище и значителен икономически и кръстопътен център, чието значение се запазва и по-късно, при византийците. В началото на турското господство на това място имало само няколко колиби, които осветявали с огньове пътя на лодки и гемии. Благоприятното разположение привлича много заселници и с годините селището се превръща в първостепенен търговски град на Османската империя. Освободителната Руско-турска война през 1877 г. започва оттук, когато на 26 и 27 юни в местността Текирдере (на 4 км от Свищов) на брега на Дунав дебаркират главните сили на руската армия. Въпреки че е напълно опустошен по време на войната, градът се възстановява и запазва значението си на икономически и културен център. Просветените и родолюбиви свищовски търговци осигуряват материално благополучие на града си, което създава условия за неговия културен разцвет. Още през 1651 г. Филип Станиславов издава първата печатна книга на новобългарски език, Филип Сакелариевич прави първото крупно дарение на родния си град за развитие на просветното дело през 1912 г., с дарението на Димитър Хадживасилев е построена сградата на Държавната търговска гимназия през 1895 г. от австрийски архитект, Еленка и Кирил Д. Аврамови завещават състоянието си на общината за построяване на сграда за читалище и театър, Димитър Апостолов Ценов дарява цялото си състояние (50 милиона лева) за построяване и поддържане на търговска академия от европейски тип - днешната Стопанска академия, която носи неговото име. Възрожденецът Христаки Павлович открива тук първото класно училище през 1831 г., през 1833 година издава първия в България учебник по аритметика , а през 1844 година - първата история на България - “Царственик или История болгарская” (преработка на ”История славянобългарска” на отец Паисий Хилендарски). В Свищов са родени писателят Алеко Константинов, художникът Николай Павлович, известните общественици и държавници Драган Цанков и Григор Начович, Александър Божинов - родоначалник на българската карикатура, Цветан Радославов - автор на текста на българския химн, Димитър Станчов - виден български дипломат, проф. Иван Шишманов - дългогодишeн министър на просвещението, и др. достойни българи. В града са учителствали големият художник Владимир Димитров-Майстора и най-нежният български лирик Николай Лилиев.
Забележителности
Градски исторически музей.
Етнографски музей.
Къща музей на Алеко Константинов, в която се пази сърцето на големия българин – ерудит, блестящ юрист, просветител, общественик, създател на първото туристическо дружество в България, преводач от руски и френски и най-вече писател, написал едни от най-хубавите български фейлетони и пътеписи. Най-известните му произведения са пътеписът ”До Чикаго и назад” и романът ”Бай Ганьо”, осмиващ болезнени проблеми на националния ни бит, психология, манталитет. Убит е по политически причини от наемници.
Катедрален храм ”Св. Троица” (1867), дело на прочутия български майстор строител Колю Фичето. Иконите са рисувани от друг известен българин – художника Николай Павлович, а камбаните са подарени от руския император Александър II.
Старинните църкви ”Св. Димитър” (1640), където се пази дървен кръст с уникална резба и надпис на църковнославянски език върху сребърната дръжка, и ”Св. Петър и Павел” (1644), забележителна със стенописите си.
Църквите от XIX век “Св. пророк Илия” (1835) със старинна архитектура и отлична акустика, ”Св. Преображение” (1836), където на 16 юли 1877 година тържествено е обявено създаването на Свищовската губерния, а през 1868 г. запява първият български хор, и “Св. Кирил и Методий” (1874), осветена от първия българския митрополит Иларион Макариополски.
Часовникова кула (1763) в центъра на града, висока 23 метра.
Училището на Христаки Павлович (1815).
Къщата на мира, в която през 1791 г. е подписан австрийско-турски сепаративен мир.
Стари възрожденски къщи – Данаиловата, Сладкаровата, Хрулевата, Бръчковата, Черкезовата, Радославовата, къщата на братя Събеви и др.
Паметниците на Алеко Константинов, на Христо Бръчков, на Цветан Радославов, на свободата, на дарителите, на 33-ти свищовски полк, монументът в местността Паметниците.
Парк Паметниците в местността Текирдере, където дебаркират руските войски и започва войната.
Останки от античния град Нове и средновековния град Стъклен в местността Калето, близо до парк Паметниците.
Местност Писаните камъни на 2 км от Свищов с палеолитни находки.
Местност Янково гърло на 20 км от Свищов, където през размирните години на робството тук е слязла от гемия четата на прочутите български войводи Стефан Караджа и Хаджи Димитър.
Манастир “Покров Богородичен” (XVI-XVII в.) на 3 км от града с църквата ”Успение Богородично”.
Остров Вардим - природен резерват на десетина км от града, третият по големина български остров след Белене и Козлодуй, местообитание на птичи колонии на корморани, чапли и др. От естествената флора само тук е останала една разновидност на летния дъб, устойчив на заливане, наречена вардимски дъб.