Созопол

Най-старият град на българското черноморско крайбрежие е разположен на 30 км южно от Бургас върху живописен скален полуостров. Стометрова ивица земя го дели от сушата. Първото селище тук възниква през IV-III хилядолетие пр.Хр. В Созополския залив са открити котви и други съоръжения от II хилядолетие пр.Хр., свидетелстващи за активно корабоплаване още в древността. През 610 г. пр.Хр. преселници от богатия малоазийски град Милет основават елинска колония и я наричат Аполония Понтика в чест на бог Аполон. Стратегическата позиция на селището му отрежда активна посредническа роля в търговията между атинските морски съюзи, елинистичните държави в Средиземноморието и тракийските формации. Културата и изкуството процъфтяват, построяват се храмове и обществени сгради, създава се изящна скулптура, изработват се изделия от злато, сребро, бронз и мрамор, секат се монети. За да се спаси от зачестилите нападения на скитите, градът търси помощ от Филип Македонски и 30 години е в пределите на македонската държава. През I в. пр.Хр. го превземат римляните, които построяват нови красиви сгради, храмове и 13-метрова статуя на бог Аполон. Разцветът на града по време на римското владичество е прекъснат след три века от варварските нашествия. Следват византийски и български период (чието начало поставя хан Крум), които се редуват вследствие на многобройните битки между българската държава и Византия. По време на османското владичество Созополис (както е известен след IV век) запада и се превръща в бедно рибарско и винарско селище. Съвременният град, разделен на стара и нова част, представлява уникален музей, разкриващ развитието на човешките цивилизации. Специфична атмосфера създават старинните къщи, струпани сред калдъръмените улички и алеи в стария Созопол. Частни къщи, хотели, мотели и къмпинги са на разположение на многобройните туристи. Забележителности Археологически музей, който съхранява богата колекция от керамични съдове и каменни обелиски, релефи, амфори и монети. Античен и средновековен християнски комплекс в централната част на Созопол. Останки от крепостната система, опасвала града през почти всички етапи на неговото развитие. Архитектурен резерват, включващ повече от 1180 къщи от епохата на Възраждането, исторически и мемориални паметници с местно и национално значение. Църква ”Света Богородица” (XVII век). Останки от крепостни стени на територията на общината: около с. Росен и в местността Бакърлъка (от късната античност), тракийска крепост в местността Ала тепе, късноантична и трако-римска крепост с. Вършило, средновековни крепости в селата Крушевец и Зидарово. Останки от крепости в близост до крайбрежната ивица и по нея - на нос Атия, в местността Буджака, на нос Червенка, на нос Акра (Св. Никола) и др. Некрополи в местността Лободово кале и на нос Атия (плосък античен могилен некропол). Праисторически гробници (долмени): в с. Росен (две), до местността Вятърниците, в местността Садъково (Ловджийско) кладенче и др. Култови сгради: църквите ”Св. Георги” (1867), ”Св. Илия” в с. Индже войвода, ”Св. Богородица” в с. Вършило, ”Св. Троица” в с. Извор (ХIХ в.), ”Св. Атанас” в с. Крушевец, ”Св. Георги” в с. Зидарово, църквата на нос Атия, малкият манастир в с. Извор, развалините от църква край с. Росен и др. Руини на островите Св. Иван и Св. Петър: останки от манастира ”Св. Йоан Предтеча” с главен храм църквата ”Св. Йоан Предтеча”, древногръцки храм на Аполон, античен фар, пещи от антични времена за железодобив и руско военно гробище. Над 100 къщи - паметници на архитектурата: в селата Зидарово, Крушевец, Индже войвода, Вършило. Празници на изкуствата ”Аполония”, които се провеждат всяка година в началото на септември.                                            

ГАЛЕРИЯ