Златица

Три-четири км делят Златица от Пирдоп – другия подбалкански град, разположен в Златишко-Пирдопската котловина.
За Златица се знае, че през IV век пр.Хр. е съществувала под името Улпия Ауреа. Има доказателства, че на днешното си място е възникнала през II век, а първите писмени сведения за нея са от XIII век. Селището се прочува с историческата Златишка битка през 1443 г., в която войските на полско-унгарския крал Владислав Варненчик, трансилванския войвода Ян Хунияди и сръбския княз Георги Бранкович се сражават срещу турците. През 1859 г. в Златица е построена църквата ”Св. великомученик Георги” с килийно училище. Когато през 1872 г. Апостолът на българската свобода Васил Левски идва тук да създаде революционен комитет, църковният метох го подслонява. Следосвобожденският упадък на занаятчийско-търговските селища не подминава и Златица, но скотовъдството и земеделието успяват да стабилизират стопанския й живот до такава степен, че тя е фигурирала сред предложенията за столица на България след Освобождението.