Димитровград

Димитровград е разположен в Горнотракийската низина, по поречието на река Марица. Географското разположение му определя място на важно транспортно кръстовище в Южна България. На 100 км се намира граничният пункт с Турция Капитан Андреево.
Един от най-младите градове в България е създаден през 1947 г. чрез обединението на три села – Раковски, Марийно и Черноконьово. В строителството му вземат участие 50 000 бригадири от 963 населени места в страната. Част от тях стават жители на новия град.
Забележителности
Градски исторически музей, създаден през 1951 г.
Дом музей ”Пеньо Пенев”, който проследява жизнения и творческия път на поета с ватенка, както е известен самобитният майстор на стиха, възпял Димитровград.
Художествена галерия ”Петко Чурчулиев”.
Драматичен театър, който носи името на незабравимия български артист Апостол Карамитев.
Народна астрономическа обсерватория и планетариум ”Джордано Бруно” в парк ”Никола Вапцаров”. Първият планетариум в страната е открит през 1962 г. През 2009 г. на негово място е изградена нова сграда, точно копие на предишната.
Църква ”Св. Димитър” (1880-1884) – трикорабна базилика в центъра на града.
Ротондата – интересна съвременна кръгла сграда на централния градски площад.
Парк Марица на десния бряг на реката върху разкошна речна тераса.
Парк Никола Вапцаров, който включва 800 дка поляни и 15-20-годишна издънкова дъбова гора.
Парк Пеньо Пенев – най-интересният и живописен парк, изграден върху площ 350 дка в централната част на крайградския лесопарк Габера. Сред засадените 92 растителни и декоративни дървета и храсти са оформени различни кътове, изкуствени езера с водни лилии, изкуствени пещери, открита зала за поетични рецитации и монолитни блокове с издълбани в тях стихове на Пеньо Пенев. Поетът сам пожелава гробът му да се зеленее на Габера, откъдето се вижда целият град.
Светилището на нимфите и Афродита на 15 км от града, край с. Каснаково, построено през II в. от Тит Флавий - тракийски ветеран от римската армия. Включва култови постройки, странноприемница, амфитеатър и три минерални извора, оформени в архитектурен ансамбъл. Местното население счита водата за лековита. Обектът е паметник на културата с национално значение.
Балнеоложки курорт Меричлери, чиято вода лекува стомашно-чревни, чернодробни и жлъчни заболявания.