Горна Оряховица

Най-големият жп възел в Северна България е разположен на естествен географски кръстопът в северното подножие на Търновските височини, на 7 км от Велико Търново.
Най-ранните сведения за селищен живот датират от втората половина на V хилядолетие пр.Хр. Първите тракийски жители са от племето кробизи. Върху развалините на тракийската крепост Камъка римляните изграждат свое укрепено селище, което съществува до идването на славяните (VI-VII век). След възстановяването на българската държава в края на XII век за охрана на новата столица Търновград са изградени няколко стражеви крепости. Днешният град е наследник на една от тях – Раховец, разрушена през 1444 г. от полско-унгарския крал Владислав Варненчик. Средновековната крепост е дала името на съвременния град, макар и с малко променено, славянско звучене. По време на османското робство селището получава известни привилегии от султана и става притегателен център за населението от региона. Пазарите му се прочуват в цяла Северна България, а по-късно тук започват да идват и търговци от Европа и Азия. Икономическият и културен възход на Горна Оряховица е през Възраждането. Откриват се няколко училища (килийно, взаимно, девическо, класно), читалище, строят се църкви. Населението участва дейно в Априлското въстание (1876), а в редиците на Българското опълчение през Руско-турската освободителна война (1877-1878) се сражават 132 горнооряховци.
След Освобождението Горна Оряховица се развива като голям транспортен и индустриален център. Железопътната гара е открита през 1899 г. и става кръстопът на жп линиите от столицата до морето и от Дунава през Балкана към плодородна Тракия. През 1925 г. тук се открива Международен мострен панаир. Близостта на Горна Оряховица със старопрестолно Велико Търново и Арбанаси и многобройните забележителности на района я превръщат и в туристически център.
Забележителности
Исторически музей, наследник на читалищна етнографска сбирка, с над 10 хиляди експоната.
Къщата на прочутия Сидер войвода (Сидер К. Грънчаров), загинал през 1876 г. на връх Мургаш.
Паметниците на видни български революционери и будители - Георги Измирлиев, Васил Левски, Христо Ботев, Сидер войвода, на падналите за свободата.
Църква ”Св. Георги Победоносец”, построена в края на XVI в. под името “Св. Димитрий Солунски”. По-късно, през ХIХ в. приема името на християнския светец “Св. Георги”. През Възраждането в двора му са се намирали сградите на първото килийно и първото взаимно училище, както и на читалище “Напредък”. През 1895 г. е завършена новата сграда и е осветена от Търновския митрополит Климент (Васил Друмев).
Църквата ”Св. Николай Чудотворец”, построена още през XVI в. и на два пъти разрушавана – от кърджалийските орди и от земетресението през 1913 г. Издигната е наново през 1925 г. с парична помощ от всички живеещи в занаятчийската махала, която обслужвала.
Патриаршеският манастир “Св. Троица”, основан в средата на ХIV в. от Теодосий Търновски. Тук през 1375 г. Евтимий получава най-високия духовен сан - Патриарх Български. Манастирът е обновен през 1847 г. Църквата е изградена от Уста Колю Фичето и богато изографисана от Захарий Зограф и е обявена за паметник на културата.
Патронният манастир на Горна Оряховица “Св. Пророк Илия” на около един километър от града, основан през ХIV в.
Останки от средновековната крепост Раховец на 4 км от града.
Светилище на Богинята майка в местността Камъка.
Защитена местност Божур поляна - рядко находище на божур, превърнал се в един от символите на града, на 5 км от града.