Златоград

Най-южният ни град се намира само на 2 км от границата с Гърция и на 50 км от Бяло море. Разположен е в долината на река Върбица, на границата между Западните и Източните Родопи, буквално до последния родопски рид, след който започва беломорската равнина.
Днешният град е наследник на средновековния български град Беловидово, наричан така заради ослепително белите си къщи. След Освобождението през 1878 г. остава в Османската империя до 1912 г. Втората половина на XX век е времето на разцвет на Златоград - разработени са мини за олово, цинк и благородни метали, а през последното му десетилетие успешно се развива туризмът благодарение на чудесната планинска природа, откритите горещи минерални извори, в които температурата на водата достига до 92 градуса, и старинните останки от всички времена и епохи. Селището е включено в 100-те национални туристически обекта на БТС.
Забележителности
Етнографски ареален комплекс, който включва:
•Историко-етнографска музейна експозиция, уредена в една от двете сгради, съставляващи своеобразен архитектурен ансамбъл от втората половина на ХIХ век.
•Действащи занаятчийски работилници – терзийска, гайтанджийска, сарашка, ножарска, златарска, медникарска, резбарска, грънчарска.
•Вунцовата воденица, в която се помещават валявица (дъща), тепавица, и воденица караджейка.
•Сувенирен магазин, който предлага изделия, изработени в работилниците на комплекса, и предмети с антикварна стойност.
•Къщи за настаняване във възрожденски стил, съобразени с изискванията на съвременния туризъм, както и заведения за хранене и отмора. В кафене ”Стария град” можете да се насладите на чаша въртяно кафе, приготвено върху нагорещен пясък и поднесено със специален ритуал. Механите предлагат уникални ястия, приготвени по стари родопски рецепти.
•Къщи от XVIII-XIX век в почти непокътнатата старинна част на града – архитектурни паметници, обитавани целогодишно от стопаните си.
Църква ”Успение на Пресвета Богородица” (1834 г.) – ниска, широка и дълга базилика, вкопана в земята, една от най-старите родопски църкви. Към нея е изградена и малка сграда – за свещоливница и килийно училище (сега музейна сбирка).
Църква ”Св. вмчк Георги Победоносец” (1871 г.). Храмовата икона на св. Георги е изписана от образописеца Нестор - представител на Дебърската школа.
Паметник на легендарния хайдутин Делю войвода, роден в Златоград. Създадената за него народна песен полетя в Космоса през 1977 г.
Тракийски светилища и гробници край село Бенковски. В скалните масиви са издълбани стотици жертвеници с бъбрековидна форма и различна големина. Сред олтарите били погребвани царете, а в отделни камери – доспехите и накитите им.
Църковно-манастирска крепост на връх Св. Неделя, служила като мощно отбранително съоръжение в борбата срещу турските завоеватели.
Върхът Белите камъни над с. Старцево - голямо светилище, където са открити много оброчни предмети и изобилна керамика. Предполага се, че именно то е било главно средище на изповядвания култ към Слънцето.
Върхът Св. Илия и параклисите ”Св. равноапостоли Константин и Елена”, ”Св. Атанас” и ”Св. Неделя”, намиращи се на едноименните върхове около Златоград. Те формират така наречената Кръстата гора. Маршрутите до трите параклиса , както и този до Белите камъни край с. Старцево представляват маркирани екопътеки.