Лом

ÀŒÃ
Вторият по значение пристанищен български град след Русе е разположен на устието на река Лом при вливането й в Дунав.
Наследник е на древното тракийско селище Артанес, превърнат от римляните в здрава крепост, наречена Алмус, дала името на днешния град и реката. Съществуването му през средновековието не е оставило значими следи в историята. Разраства се едва по време на османското владичество, но си остава малко селище. За това говори и името, с което е известно по това време – Лом паланка (паланка означава малък град или голямо село). Корабоплаването дава тласък на развитието и превръщането му в експортно пристанище за Виена. Търговията води до стопанско благополучие и духовен напредък. В Лом са основани едно от първите български читалища (1856), първото българско женско дружество (1858), играе се едно от първите театрални представления.
Забележителности
Градски исторически музей, който се помещава в старата общинска сграда.
Възрожденски сгради на бившето Педагогическо училище и читалище ”Постоянство”.
Църквата ”Св. Никола Стари” в кв. Боруна, , паметник на културата. Според един запазен каменен надпис е съградена още по времето на българския цар Михаил-Асен (1246-1257 г.), разрушена е от турците и е възстановена през 1885 г. Част от иконите й са рисувани от зографи - представители на Дебърската художествена школа.
Паметник на Цеко Петков, участвал в борбите за освобождението на Сърбия от турците, провъзгласен за Войвода от сръбското правителство в знак на благодарност и уважение.
Останки от античната крепост Алмус.
Останки от Аспаруховия ров на 4 км от Лом.
Добридолският манастир ”Св. Троица” (XIX в.)