Панагюрище

Панагюрище е разположено в малка котловина в Средна гора, по двата бряга на река Луда Яна.
В IV в. пр.Хр. до днешния град е имало тракийско селище, което през средновековието е известно като Каменоград (Литополис). Панагюрище е основано след османското нашествие на Балканите – в края на ХV век. Името си придобива от малкия панаир, който се устройвал на брега на реката (панагюр е синоним на панаир в югозападните български говори). В годините на робството получава официално статут на войнишко селище и редица привилегии – право на относително самоуправление, освобождаване от някои данъци и др., което спомага за запазване на съзнанието за народностна принадлежност и свободолюбивия дух на жителите му. Бурен икономически и културен подем градът бележи в началото на ХIХ век. Откриват се мъжко и девическо училище. В Панагюрище учителстват Марин Дринов - основоположникът на българската историческа наука, един от създателите и пръв председател на БАН, и Нешо Бончев - първият български литературен критик. Главна учителка в девическото училище е 20-годишната национална героиня Райна Попгеоргиева (Райна Княгиня). Известността на града се дължи най-вече на историческата роля, която изиграва като център на Априлското въстание през 1876 г. – кулминацията на националноосвободителната борба на българите. По време на въстанието загиват стотици, пожари изпепеляват най-представителните сгради. Понесъл толкова човешки и материални жертви, градът бавно се възстановява след Освобождението.
Забележителности
Градски исторически музей.
Възрожденски къщи – Дудековата (в която е настанен Етнографският музей), Тутевата (в която се обявява въстанието на 20 април 1876 г.), Лековата, Матеевата, Ланджевата, Смолската, Фиджековите дюкяни и др.
Къща музей ”Райна Княгиня”, в чийто двор са погребани костите на народната героиня, ушила знамето на въстанието и извезала заветните думи ”Свобода или смърт”.
Църква “Свето Въведение Богородично” (1818), изгорена по време на Априлското въстание, възстановена след Освобождението.
Катедрален храм “Св. Георги” (1856), също опожарен през Априлското въстание и възстановен след Освобождението.
Национален мемориален комплекс “Априлци” на историческия хълм Маньово бърдо над града, издигнат през 1976 г. в чест 100-годишнината на Априлското въстание.
Панагюрското златно съкровище – уникален тракийски сервиз, феномен на античното изкуство. Открито е през 1949 г. при поземлени работи. Състои се от 9 съда от 23-каратово злато с над 6 кг общо тегло, върху които са изобразени сцени от гръцката митология. Изработено е в град Лампсак, южно от Дарданелите, и потвърждава хилядолетните връзки между Балканите и Мала Азия.
Тракийска зидана гробница (IV в. пр.Хр.) в местността Мрамор.
Крепост Красен - военен, административен, стопански и духовен център на Панагюрския край през късната античност и средновековието (IV-ХIV век).
Историческото място Оборище на 10 км от Панагюрище, където на 14 април 1876 г. е проведено първото българско Велико народно събрание и се взема решение за обявяване на Априлското въстание.
Летовището Панагюрски колонии между Панагюрище и Златица.
Село Баня на 11 км от града, в чието землище са намерени 20 тракийски могили, стари крепости (най-известната е Калето – XI-XIV век). Селото е известно и с лековитите си минерални води.