Малко Търново

Малко Търново е единственият град в българската част на Странджа планина.
Останките от долмени и могилни некрополи доказват съществуването на тракийско селище край днешния град. През римския период тук се намирала крайпътната станция Утсургас. През XVI-XVII в. край извора Големия врис, който съществува до днес, се установяват преселници от околните селища и основават ново селище, чието име се обяснява с изобилието на бодлив трън по тези места. От пътеписни бележки става ясно, че през XVIII-XIX в. жителите му се занимавали с овцевъдство, абаджийство (производство на дебели шаячни дрехи – аби), терзийство (шивачество), джелепство (изкупуване на добитък за клане), мутафчийство (изработване на тъкани от козина) и др. Имало изкусни майстори златари, дюлгери (зидари, строители), грънчари. Тук се добивал качествен мрамор, използван даже за построяването на двореца Долма бахче в Истанбул. Градът процъфтявал – имало много дюкяни, две светски училища, салон за представления. Малко Търново остава в границите на Османската империя чак до 1912 г.
Забележителности
Около двайсет старинни сгради – паметници на културата. В една от тях – Попикономовата къща, е подредена етнографска сбирка.
Музейна сбирка ”Преображенското въстание 1903 г.” в читалище ”Просвета”, посветена на най-голямото въстание против турското господство след подялбата на България от Берлинския конгрес.
Църква ”Успение Богородично” – архитектурен и исторически паметник.
Източнокатолическа църква ”Св. Троица”, в която се съхранява чудотворната икона на Богородица, наричана тук Покровителка на единството между християните. При визитата си в България през 2002 година папа Йоан Павел II я коронясва. В параклиса на храма се пази като спомен и израз на уважение бялата шапчица (пиюска), с която папа Йоан Павел II е обиколил българската земя.
Природен музей.
Тракийски куполни гробници (IV-III в. пр.Хр.) в местностите Пропада на 4 км от града и Мишкова нива.
Тракийско светилище Камъка на 10 км от Малко Търново в посока Царево, в местността Каменска бърчина. Представлява комплекс от интересни скални образувания, използван в древността от траките за светилище. Върху самата скала са издълбани т.нар. ”соларни кръгове”, които се свързват със слънчевия култ и бог Аполон.
Римска сводеста гробница в местността Бакърен извор в землището на с. Евренозово (IV в.).
Останки от древни рудни разработки от римско време с най-разнообразни форми – вертикални и наклонени шахти, рупи, шурфове, открити кариери, кладенци.
Петрова нива – историческо място на 20 км от Малко Търново, където през 1903 г. се изработва план на Преображенското въстание против турския гнет над останалите в пределите на Османската империя български земи. На нивата има голям паметник костница на един от ръководителите на въстанието – Георги Кондолов, музейна сбирка и храм ”Св. Петка”. Всяка година тук се провеждат всенародни тържества в памет на преображенци. Мемориалният комплекс в местността Петрова нива е включен в ”100-те национални туристически обекта”.
Долмените – праисторически гробници край селата Граматиково, Заберново и Евренозово.
Най-високият странджански връх в България – Голямо Градище, на самата граница с Турция, където има останки от тракийска крепост и селище.
Местностите Качул до с. Граматиково и Ковач до с. Звездец, които предлагат чудесни условия за туризъм и рекреация.
Защитени местности Велека (една от най-живописните български реки), Рудиново, Докузак, Парория, Кривинизово, Босна, резерватите Витаново и Средока, природната забележителност Градището – пазители на невероятните природни богатства на Странджа.
Братановата пещера в резервата Витаново, в която е открито монетно съкровище от IV в. пр. Хр., съдържащо монети на Филип II, Александър Македонски и Аполония.
Село Бръшлян, обявено за архитектурен резерват заради типичната странджанска възрожденска архитектура на къщите. Атракция са и организираните седенки с демонстрация на местни стари практики за изработване на тъкани (чепкане, влачене на дарак, предене, навиване на масури на рудан, тъкане на стан), както и възможността да се опита специалитета на бръшлянските жени – странджански зелник, емблематично ястие за района.
Вечнозеленият ендемитен храст странджанска зеленика, включен в българската Червена книга на защитените растителни видове, който се среща в този район на страната.