Свиленград

Свиленград е разположен на двата бряга на река Марица, между планините Сакар и Родопи. Намира се на 2 км от гръцката и на 14 км от турската граница и е една от входните врати на България.
Днешният град възниква през ХV век до развалините на тракийско селище, превърнато по-късно от римляните във важна крепост - Бурденис, която пазела военния път за Цариград. Градът се развива около прочутия каменен мост на река Марица, построен към 1529 г. на мястото на широк брод, който се преминавал с помощта на каикчии (лодкари). Мостът е дълъг 300 м, широк е 6 м и има 20 свода. При катастрофално наводнение през 1766 г. част от арките му са съборени, но през 1790 г. отново са възстановени. Уникалното за времето си съоръжение и днес е един от най-забележителните паметници в Югоизточна Европа от времето на османското владичество. Градът е наречен Мустафа паша – на името на великия везир Мустафа бег. До Междусъюзническата война през 1913 г. се слави с прочутата си чаршия с много дюкяни и ханове. По време на войната е опожарен. След възстановяването му тук се заселват много българи от съседните села и бежанци от Одринско, Мала Азия, Солунско и др. Населението се занимава със земеделие, скотовъдство и бубарство. В Европа били известни пашкулите одрински тип. Тази традиция определя и новото име на града - от думата свила (коприна). То е узаконено по време на Балканската война през 1912 г., когато градът влиза в пределите на България.
Забележителности
Мостът Мустафа паша над река Марица (1529).
Тракийски могили в землището на село Мезек на 7 км от Свиленград. В могилата Малтепе (съкровищна могила от микенски тип) са открити интересни археологически находки, най-впечатляваща от които е тракийската куполна гробница (Мезекската кошеровидна гробница). Над селото се издигат останките на крепостта Неутзикон (XI-XII в.) с форма на неправилен многоъгълник.
Средновековен български некропол в Свиленград.
Скални църкви (Х в.) при селата Михалич и Маточина.
Средновековна крепост в местността Калето.
Долмени в района на с. Студена.
Крепостта Букелон (Вукелон) в подножието на Сакар планина, над с. Маточина, която се свързва с битката при Адрианопол между римляни и готи през август 378 г., при която римляните са разгромени, а император Валент загива в битката, както и с епичната битка през 1205 г, когато войската на цар Калоян пленява император Балдуин. Днес от крепостта е останала само цитаделата (вътрешната крепост), чиито стени се издигат до 18 м над земята. От външната стена са останали незначителни следи.