Сопот

Сопот е разположен под южните склонове на Троянския Балкан, в северната част на Карловската котловина - част от прочутата Розова долина,.
Това е един от най-старите градове в долината на река Стряма. Съществувал е дълго време преди падането на България под турско робство под името Бяла черква, което било заменено с турския превод Акче клисе. Българският поет и писател Иван Вазов популяризира името му в романа си ”Под игото”, считан за първия роман на новобългарската литература. През Възраждането, подобно на други балкански градчета, Сопот се развива като търговски и занаятчийски център. Прочува се с висококачествените си стоки – златарски изделия, копринени тъкани, гайтани (плетени шнурове за украса на народни носии), кожи, килими, розово масло. За нуждите на търговията с розово масло е построена дори стъкларска фабрика. Заради бурното му развитие е наричан Алтън Сопот (златен). Градът е опожаряван неколкократно от грабителски турски орди (даалии и кърджалии), а по време на Освободителната война – от турската войска. След Освобождението занаятите и търговията западат. От старите традиции е възродено само килимарството. За сметка на това Сопот се превръща във важен машиностроителен център за гражданска и специална продукция.
Забележителности
Родната къща на Иван Вазов на централния градски площад, превърната в музей, и паметникът на поета.
Девическото (Радиното) училище (1850), описано в романа на Вазов ”Под игото”.
Ансамбъл от възстановени възрожденски къщи в центъра на Сопот.
Девически метох ”Въведение Богородично” (XV в.), в който за кратко е пребивавал отец Паисий Хилендарски – авторът на първото литературно възрожденско произведение ”История славянобългарска”, а по-късно е бил сигурно убежище на Левски.
Църква ”Св. апостоли Петър и Павел” (1846), опожарена по време на Руско-турската освободителна война и възстановена веднага след Освобождението.
Сопотският мъжки манастир ”Св. Спас” (XIV век), многократно опожаряван и ограбван. Обновен е през XIX век. През Възраждането към него функционират килийно училище, певческа школа и е културен, просветен и революционен център. Тук е ръкоположен за дякон бъдещият апостол Васил Левски.
Дядо-Стояновата воденица, която също присъства в сюжета на романа ”Под игото”.
Аневското кале - останки от стражева крепост от времето на Второто българско царство (XII-XIV век).
Сопотското кале на североизток от града.