Ямбол

Един от най-старите български градове е разположен в просторно поле в Горнотракийската низина, по двата бряга на река Тунджа (античната Тонзос).
Плодородните земи по долината на реката били заселени още в древността. Останките от разкритите Рашева и Марчева могила пазят следи от времето на неолита, енеолита и бронзовата епоха. Някои от находките са изключително ценни и се пазят в парижкия Лувър. Предшественикът на днешния град възниква на кръстопът като голямо тракийско селище – Кабиле, което по-късно се превръща във важна крепост в държавата на Филип Македонски. Древен надпис доказва, че през IV в. пр.Хр. Кабиле е голям и модерен елинистичен център с оживен стопански живот и собствени монетарници. На градския му площад се намирал олтар на едно от най-тачените божества на гърците – Аполон, намерил добър прием в религията на траките. Бил построен по гръцки образец и голям храм на богинята Артемида. По време на римското владичество Кабиле е включен в новосформираната провинция Тракия и се превръща в най-големия й военен лагер и епископски център. Градът процъфтява до нашествието на готите през 378 г., които го разрушават. Върху развалините му е изградено средновековно селище, включено в пределите на българската държава по времето на хан Тервел (705). Средновековният български град се споменава с много имена – Диосполис (град на Зевс), Дианополис, Диамполис, Ямполис, Дъблин, Дъблино, Дубулино, а във византийски хроники – Димполис, Диамполис, Хиамполис. По време на османското владичество се заселват много турци, а след Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. голяма част от българите се изселват в Русия и градът придобива типичен ориенталски облик. В първата половина на ХХ век Ямбол бил известен с лековитата си минерална вода и голямата баня, както и с няколко специфични придобивки - релсов трамвай, теглен от коне, реномирана фазанария и огромен хангар за цепелини. Жителите на града се гордеят, че сред знаменитостите с ямболски корен е и изобретателят на компютъра Джон Атанасов.
Забележителности
Градски исторически музей.
Художествена галерия ”Жорж Папазов”, поместена в старинна сграда.
Астрономическа обсерватория и планетариум.
Драматичен и куклен театър.
Църква ”Св. Георги” (1737) с красив иконостас, която била средище на борбите за църковна и национална свобода на ямболци. От 1866 г. богослуженията в нея се извършвали само на български.
Църква ”Св. Николай” (1888) - най-големият религиозен храм в Ямбол.
Безистена – внушителен архитектурен паметник, построен от Али паша през XV век и наречен Куршумли пазар заради оловния си покрив. Покритият пазар бил обкръжен от минаретата на 11 джамии, от които е запазена само Ески джамия. Сградата е реставрирана и е уредена като сувенирна палата.
Градски парк – остров на река Тунджа.
Национален археологически резерват Кабиле (над 600 дка площ) на 8 км от Ямбол, който включва руините на античния град Кабиле.
Ормана - гора край Тунджа, на 5 км от града.
Местност Бакаджиците на 16 км от Ямбол – нископланинска област, идеален обект за туризъм.
Еркесията (пресечена земя, окоп) – най-голямото укрепление на българската държава от VII-XI век (131 км дължина) срещу набезите на Византия от юг.
Къща музей на Стефан Караджа в селото, което носи неговото име.
Манастир ”Св. Спас” с храм-паметник ”Св. Александър Невски” на 14 км от града, издигнат с дарения от руси и българи. Част от църковната утвар, иконите и старопечатните книги са от Киевско-Печорската лавра. Иконостасът също е изработен там и е монтиран в манастирската църква. Манастирът е популярен и с името ”Св. Александър Невски”.
Женски манастир ”Рождество на Пресвета Богородица” по пътя за Кабиле.