Силистра

Силистра е разположена върху ниска тераса на река Дунав, на мястото, където започва сухопътната ни граница с Румъния.
Малко са българските градове с толкова превратности в историческата съдба. Силистра е наследник на римската крепост Дуросторум, изградена от император Траян през 106 г. Извън укрепения лагер за римския легион израства малко търговско-занаятчийско селище. Дуросторум става самоуправляващ се град муниципиум през 169 г., при императора философ Марк Аврелий. Това е времето на неговия разцвет. Около 590 г. тук се заселват славяните от племето севери и дават ново име на града - Дръстър. Той се превръща във важна българска твърдина и епископски център. През следващите векове неколкократно се сменят владетелите на този привлекателен град. През 969 г. го завладява киевският княз Светослав, след три години император Цимисхий превзема крепостта и я нарича Теодорупол. През 976 г. Самуил отново я освобождава. След повторното й завладяване от император Василий II Българоубиец се превръща в главен град на областта Подунавие. През 1070 г. Дръстър фактически става столица на една самостоятелна държава начело с печенежкия вожд Татуш, който не признава властта на Константинопол. Едва през 1091 г. Алексий Комнин успява да разгроми печенегите, да ги засели в Македония и да завладее отново Дръстър. След успешното въстание на братята Асеневци срещу византийците през 1185 г. Дръстър влиза в пределите на Втората българска държава. От 1413 г. е в пределите на Османската империя. Името Силистра е употребено за пръв път при преговорите между цар Иван Шишман и султан Мурад. След Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата световна война (1914-1918) следват безкрайни перипетии, причинени от претенциите на Румъния, неуспешни преговори и неспазване на мирни договори. Българската държава си връща Южна Добруджа едва през 1940 г. по силата на Крайовската спогодба с Румъния.
Забележителности
Драматичен и куклен театър ”Сава Доброплодни”, наследник на създаденото през 1872 г. Театрално дружество, чието първо представление е ”Многострадална Геновева”.
Художествена галерия с впечатляваща сграда в стил късен сецесион.
Регионален исторически музей с интересни експозиции и обекти:
•Археологическа експозиция, разположена в представителна сграда от началото на ХХ в.
•Етнографска експозиция, представяща бита и културата на добруджанското население от Силистренския регион от средата на XIX до началото на XX век.
•Римска гробница със стенописи от средата на IV век, която се смята за емблематично творение на късноантичната цивилизация.
•Урна саркофаг на Св. Дасий Доростолски, който умира мъченически през 303 г. в Дуросторум. Около VI в. мощите му са извадени от мартириума и са положени в тази урна, която към края на века е пренесена в Константинопол, а по време на кръстоносния поход през 1204 г. е отвлечена в Анкона (Италия). При посещението си в България през 2001 г. папа Йоан Павел II дари на Силистра част от мощите на Св. Дасий, положени в мраморна мощехранилница (приблизително копие на урната от Анкона), която днес се съхранява в катедралния митрополитски храм ”Св. апостоли Петър и Павел”. Самият храм е паметник на културата, построен след Кримската война.
•Куршумлу джамия, строена през първите десетилетия на XVII век. Куполът й е покрит с оловни листове, откъдето идва и името й.
•Турски форт ”Абдул Меджиди” (Меджиди табия) южно от Силистра. Това е най- запазеният от шестте укрепителни пункта на фортификационната турска система. Крепостта участва в Кримската война, която започва през 1853 г. в Силистра. В сраженията около нея участва гениалният руски писател Лев Николаевич Толстой.
•Тракийски скален култов комплекс по живописното раменно русло на р. Малък Канагьол (Табан), около селата Стрелково, Васил Левски, Попрусаново и Кутловица, който включва скални светилища, олтари, култови площадки и скални ями. Най-значителното се нарича Баджалията.
•Колония от скални монашески обители по руслото на р. Суха, южно с. Голеш, която включва седем манастира с множество църкви крипти, килии, параклиси, съхранили своя оригинален интериор и екстериор от късната античност (IV-VI в.).
•Национален архитектурно-археологически резерват ”Дуросторум–Дръстър–Силистра”, който съдържа уникални реставрирани паметници от римската и средновековната българска епоха – крепостни стени, базилики, резиденции, кули.
Историческа чешма в с. Кайнарджа, където през 1774 година е подписан Кючуккайнарджанският мирен договор между Русия и Турция.
Скален скит ”Гаргешката църква” в местността Суха чешма до гр. Алфатар, върху десния бряг на р. Канагьол.
Биосферен резерват ”Сребърна” на 16 км от Силистра, включващ езерото Сребърна - най-важната спирка по пътя на сезонната миграция на прелетните птици в Североизточна България (Via Pontica), и околностите му. Площта на резервата е 600 хектара плюс още 543 ха буферна зона. Дълбочината на езерото е от 1 до 3 м. Флората му е представена от 67 вида, част от които са редки европейски видове. Фауната включва 39 вида бозайници, 21 вида влечуги и земноводни и десетина вида риби (щука, каракуда, червеноперка и др.). Тук гнездят над 100 вида птици - малък корморан, чапли, блестящ ибис, лопатар, ням лебед, червен ангъч, сива гъска, патици, потапници, гмурци, тръстиков блатар, рибарки, синьогушка, мустакат синигер и др. В Сребърна е единствената колония в страната на къдроглав пеликан. През 1975 г. резерватът е включен в Рамсарската конвенция за опазване на влажните зони с международно значение, а през 1977 е обявен за биосферен резерват от списъка на ЮНЕСКО. През 1983 г. е включен в Списъка на паметниците на световното културно наследство и природните забележителности на ЮНЕСКО. Към резервата е изграден природонаучен музей.