Тутракан


Местоположение - Тутракан



Град Тутракан се намира в североизточната част на Дунавската равнина. Заради живописното си амфитеатрално разположение на брега на река Дунав е известен като Дунавското Търново.
През I в. започва съществуването си римският кастел (крепост) Трансмариска (селище зад блатата). През III в. император Диоклетиан посещава града и го включва в мащабна строителна програма. Археологическите разкопки доказват съществуването на крепостта и в края на VII век, когато е създадена българската държава, и по време на османското владичество. В края на Х век в района се заселват южноруски колонисти и наричат града Тмутаракан. Средновековни арабски географи го споменават като Рекран, Закатра, Тракан, Тарака, в други писмени източници се среща като Туквант, Торкан, Дуракам, Таткракам. Смята се, че името на града произхожда от прабългарската военноадминистративна титла таркан и се тълкува като градът на таркана, който охранява, защитава. През 1773 година руският генерал Суворов превзема Тутракан. След оттеглянето на руските войски турците си го връщат, но през 1810 г. фелдмаршал Кутузов го превзема отново. Крепостта е разрушена в началото на ХIХ век при поредната руско-турска война. Разцветът на малкото рибарско и занаятчийско градче започва през ХХ век. В края на столетието Тутракан играе първостепенна роля в националното ни развитие като най-големия дунавски риболовен и културно-просветен център - шест училища, седем вестника, печатници и книгоиздателство. Развитието му е възходящо до 1913 г., когато по силата на Букурещкия договор е сложен край на Междусъюзническата война между балканските държави и Тутракан преминава във владение на Румъния. Населението на Туртукай, както го наричат румънците, е подложено на насилствена асимилация. През Първата световна война румънската армия е разбита след епични боеве и Тутракан е освободен. Битката променя хода на войната и прославя българското оръжие в цяла Европа. Българските войски под командването на генерал-майор Пантелей Киселов само за два дни освобождават града. След Ньойския договор обаче Южна Добруджа, в. т.ч. и Тутракан, отново преминава във владение на Румъния. Вторият окупационен режим води до икономическо и културно западане на Тутракан и селата. Добруджа е върната на България през 1940 г. по силата на Крайовската спогодба. В града са обособени три основни етнодемографски групи - румънци, българи и турци.
Забележителности
Музей ”Дунавски риболов и лодкостроене”, който проследява развитието на риболова – неизменния занаят на селището от античността до наши дни. Музеят е един от 100-те национални туристически обекта. Разположен е в сграда, която е паметник на културата.
Архитектурен резерват ”Рибарска махала” – самобитно рибарско селище на брега на Дунав.
Исторически музей с богат фонд, част от който са уникална иконна експозиция от Тутраканската духовна околия, старопечатни книги и църковна утвар. Разположен е в т.нар. Теодорова къща, прототип на подобна сграда във Виена от края на ХIХ век.
Останки от античната крепост Трансмариска и средновековното селище.
Останки от римския замък ”Кандидиана-Негрианис” край село Малък Преславец на около 30 км от града. Предполага се, че тук е имало дворец на хан Омуртаг.
Мемориален комплекс ”Военна гробница 1916 г.” край село Шуменци, в който са положени костите на 8 хиляди загинали български, румънски, турски и немски бойци. Част от комплекса е и експозицията ”Тутраканска епопея” в Историческия музей.
Защитени местности:
•Калимок-Бръшлен, разположена западно от Тутракан на площ 60 хил. дка. Местообитание за голям брой редки в национален и европейски мащаб растителни и животински видове и орнитологично важни места.
•Стената, разположена югозападно от Тутракан. Льосова стена, дълга около сто метра, най-голямата колония в България на пчелояди. Орнитологично важно място с международно значение.
•Остров Пожарево, защитена зона за опазване на характерни за птиците местообитания.
•Сая кулак, територия с характерни екосистеми и ландшафти между селата Пожарево и Дунавец. Тя е известна и с това, че тук са слезли четите на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски и Таньо войвода.


Исторически музейЕтнографски музей Дунавски риболов и лодкостроене