Плиска

Град Плиска е разположен в южния край на Лудогорското плато.
Това е първата столица на българската държава, основана от хан Аспарух през 681 г. През 893 година, по време на царуването на Симеон I, престолен град става Преслав. По време на османското владичество се нарича Абоба, по-късно Плисков. Сегашното му име е от 1947 г.
Забележителности
Останки от стария град, които се намират на 2 км от съвременна Плиска и на 28 км от Шумен, и представляват музей на открито – един от най-запазените историко-археологически резервати в България. Селището представлявало цитадела - център на три отбранителни кръга с обща площ 23 кв. км, оформящи външен и вътрешен град. В крепостта се намирали голям дворец с тронна зала, малък дворец – резиденцията на владетеля, езически храм и стопански сгради. Най-активно строителство се разгръща по времето на хан Омуртаг и наследника му Маламир, чиито стремежи са да превърнат Плиска в един от най-големите източноевропейски центрове. Построени са нов хански дворец, граждански и култови сгради, каменни стени около вътрешния двор, водохранилище, бани. Плиска бил добре благоустроен град за времето си – с отоплителна инсталация, канализационна мрежа, прозорци. Във външния град е издигната голяма базилика от княз Борис, която е един от най-внушителните средновековни архитектурни паметници. Край разкопките е уреден археологическият музей.
Мегалитни композиции в местността Мерата.
Село Чаталар (сега гара Цар Крум), където е намерена каменна колона с надпис от 821 г., даващ подробни сведения за построеното от хана, взаимоотношенията с византийците и бъдещите му намерения. Той съдържа и известния израз – ”Човек и добре да живее, умира и друг се ражда...”.