Средновековен град Червен

Червен е средновековен български град, един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на Втората българска държава (12-14 век). Развалините му са до едноименното село Червен на 35 километра южно от град Русе.
Червен е наследник на ранновизантийска крепост от 6 век, но територията му е обитавана още през тракийската епоха. Значението му нараства след 1235 година, когато става седалище на средновековната българска Червенска митрополия. Засегнат е от татарското нашествие през 1242 г. и е завзет от византийската армия, предвождана от Михаил Грава Тарханиот по време на управлението на цар Ивайло (1278-1280).
През втората половина на 14 век територията му надхвърля 1 кв. км и има добре откроена градоустройствена структура, включваща укрепен "вътрешен град" върху обширен скален рид в извивка на река Черни Лом и "външен град" в подножието на скалите и по околните хълмове. Градът има сложна, етапно изградена фортификационна система и е застроен плътно. През 14 век израства като голям занаятчийски център с развити железодобив, железообработване, златарство, строителни, художествени, битови и други занаяти. Възел е на пътища от река Дунав към вътрешността на страната, което го превръща в значимо търговско средище. Завзет е и е разрушен от османските турци през 1388 г. В пределите на Османската империя запазва административните си функции, но постепенно запада.
Червен е археологически обект със значим принос за изучаването на средновековната българска култура. Първите разкопки са от 1910/1911 г. (проф. Васил Златарски), а редовни разкопки се водят от 1961 г. Разкрити са: голям феодален замък; крепостни стени; два подземни добре съхранени водоснабдителни прохода; 13 църкви; обществено-административни сгради; жилища;
работилници; улици.
Напълно запазена е една триетажна крепостна кула от 14 век. Археологически находки от Червен се съхраняват в Националния исторически музей в София, Националния археологически музей в София и Регионалния исторически музей в Русе. Сред тях се открояват няколко големи монетни съкровища, накити, епиграфски паметници, керамика, предмети от бита, занаятчийски инструменти, въоръжение и др. Обявен е за Национален археологически резерват (1965 г.) и е много популярен туристически обект с добре изградена инфраструктура.