Айтос

Айтос е разположен в южните подстъпи на Източна Стара планина, в долината на река Айтоска.
Съществуват доказателства, че на това място е имало живот още през неолита. За основатели на Айтос се смятат траките. В градския музей се пазят находки от тяхното селище Аквилея, както и от крепостта Аетос, която е съществувала през средновековието. През 1206 г. крепостта е разрушена от кръстоносците. През 1488 г. израства отново като укрепен град, известен като Ченгис, а по-късно, през Възраждането – като Орлово или Орловец. Прочува се с ежегодния си четиридневен селскостопанско-занаятчийски панаир, който продължава да се провежда и след Освобождението. Открива се и първото девическо земеделско училище в страната. В следосвобожденския период Айтос е по-голям от Бургас.
Забележителности
Архитектурно-етнографски комплекс Генгер, разположен в парк ”Славеева река”.
Църква ”Св. Димитър Солунски”, построена с парични и материални дарения от айтоски граждани.
Айтоската кория - защитена природна забележителност, единствената в страната изкуствено засадена дъбова гора, която съществува над 400 години.
Айтоските минерални бани в източната част на града, чиято вода лекува стомашни, чернодробни заболявания и болести на отделителната система.
Останки от средновековната крепост Аетос на 16 км от Айтос (на гръцки означава орел), издигната между 650 и 750 г.
Курортна местност Бяла река на 4 км северно от с. Тополица.
Кариери за андезит (т.нар. зелен айтоски облицовъчен камък) край града.
Местност Казаните, която преданието свързва с героичните битки, които водил по тези места Крали Марко – популярен герой от българския юнашки епос. Скалите, по които той стъпвал, се огъвали от тежките му стъпки и оставали големи вдлъбнатини, широки и дълбоки колкото казани.
Скално образувание Трите братя северно от града. Трите скали наподобяват трима великани, които народът оприличил на борци и защитници на потиснатите. Денем те водели тежки боеве с враговете, а вечер се прибирали да си отдъхнат и се превръщали в три сини скали.
Единственото находище в България (на около 3000 дка площ) на бодливото сграбиче – генгер (Astracantha aitosensis), застрашен от изчезване растителен вид.