|
ЕлховоМестоположение - Елхово Град Елхово е разположен сред плодородно поле в поречието на река Долна Тунджа. Откритите каменни и медни оръдия на труда и ръчно изработената керамика свидетелстват, че тук е имало човешки живот още през неолита (VI-IV хил. пр.Хр.). Първото селище, създадено от траките, се наричало Орудица. От тяхната култура са запазени останки от крепости, селища, надгробни могили, мегалитни гробници (долмени). През 72 г. пр.Хр. районът попада под властта на римляните. Те укрепват селището, превръщат го в пътна станция между Кабиле и Адрианопол и го наричат Орудица ад Бургум. От времето на римското господство са останали най-вече фрагменти от строителна и битова керамика, монети, бронзова пластика. По-късно византийците наричат града Малсо Кастра (укрепено селище). През ранното средновековие е известен като Йоаница. През VII век на Балканския полуостров трайно се заселват славяните, в чийто изговор името на града звучи Яница, видоизменено впоследствие на Енина. По времето на хан Крум (802-814) Елховският край е включен в пределите на създадената през 681 г. славянобългарска държава. Утвърждава се като развит селскостопански, занаятчийски и административен център след XIII век, по време на османското владичество. Турското му название е Казълагач. След няколко епидемии, грабителски набези и Руско-турската война през 1878 г. обезлюдява. В следосвобожденските години постепенно възстановява позициите си. Българското му име Елхово е от 1925 г. Забележителности Eтнографско-археологически музей, който съхранява паметниците на културата и притежава богата етнографска колекция от образци на народни занаяти и национални костюми. Местност Папазова кория на 5 км от Елхово, където се развъждат колхидски фазани. |
|