Карнобат

Град Карнобат е разположен в Горнотракийската низина, на север от Карнобатските възвишения.
Историята на региона, разположен пред южните подстъпи на Ришкия и Върбишкия проход, е датирана още от неолита. Селища и могили разкриват следи от живот от енеолитната и желязната епоха, богат поселищен живот от античността и средновековието. Според историческите източници от ХV век насам градът е бил винаги административен център, стопанско и търговско средище с традиционен ежегоден панаир. В турски документи и пътеписни бележки се споменава с различни имена - Кариноваса, Каринабад, Караново и др. Днешното му наименование е от средата на XVIII век. След създаването на българската държава през 681 г. земите на района стават арена на военни действия между България и Византия. По време на турското владичество градът е важен административен, търговско-занаятчийски, винарски и овцевъден център. Местната порода карнобатска овца е прочута. През Възраждането става обединителен център на културно-просветния живот в района и има съществен принос в борбите за независима българска църква. В средата на 60-те години на ХIХ век карнобатци изгонват анхиалския владика, с което окончателно отстраняват гръцкото влияние. Построени са църква, читалище, открива се светско училище. След Руско-турската война през 1877-1878 г. много от жителите на Карнобат се изселват в Бесарабия, но възобновяването на традициите след Освобождението бързо изправя града на крака.
Забележителности
Градски музей с археологическа и етнографска сбирка.
Галерия ”Бенчо Обрешков” в сградата на читалището.
Къщите на Никифор Минков и Сароолу бей с ценна дърворезба.
Църква ”Св. арх. Йоан Богослов” (1880) с оригинални архитектурни елементи и дърворезбен иконостас, изработен от дебърски майстори.
Костенската църква на 20 км северно от Карнобат, в с. Костен, със запазен възрожденски архитектурен стил и интересна митично-религиозна каменна пластика.
Джамия от 1821 г.
Синанбейовият хамам - турска баня в старата част на града от последната четвърт на ХV век. Тя е една от най-старите цялостно запазени сгради в Южна България.
Часовникова кула до банята, строена през 1874 г. от тревненски майстори като възрожденски градски символ на проспериращото търговско-занаятчийско средище.
Паметник на известния български възрожденец епископ Софроний Врачански, който обслужвал Карнобатската енория още като поп Стойко Владиславов.
Еврейските гробища - некропол на 1 км южно от града, с една от най-богатите в България пластични и писмени информации за еврейската колония.
Крепост Маркели от времето на Първото българско царство, разположена на 7.5 км западно от града на хълм край р. Мочурица. Археологическите разкопки досега са разкрили средновековна базилика от VI век, старобългарска църква от Х век, византийска църква от ХI век. Средновековният град е бил важен военностратегически, търговско-икономически и епископски център с възлова роля в ранната история на българо-византийските отношения. Тук е мястото на победоносната битка на хан Кардам срещу византийците.
Град Сунгурларе на 25 км от Карнобат, известен далеч зад българската граница с прекрасните си вина.