Козлодуй

Град Козлодуй е разположен край река Дунав, в плодородната житница на България, наречена от древните българи Златия. Намира се на 7 км от устието на красивата река Огоста.
Векове наред на крайдунавски бряг са живели траки, славяни и българи, които създавали свой бит и култура. Следи от тракийски поселищен център са останали в надгробните могили в района. По-късно оттук минава големият римски крайдунавски път. В близост до града личат останките от римските крепости Магура пиатра (или Регианум), Камиструм и Аугуста. В този регион са и трите исторически окопа, наречени по-късно Ломски, Островски и Козлодуйски, където е бил настанен военен гарнизон на създателя на българската държава Аспарух. През ХVIII в. селището е известно като Котозлук (Котослук) и Козлудере (нисък дол), а по-късно - Козлодуй (ъгъл на ледовете).
Градът е един от символите на българската свобода. На 17 май 1876 г. на козлодуйския бряг слиза четата на българския поет и революционер Христо Ботев, за да се притече на помощ на въстаналата вече България. Четниците се качват от различни румънски пристанища на австрийския кораб ”Радецки”, по даден сигнал обличат въстаническите униформи, вадят оръжието си и пленяват кораба. След много неравни боеве с превъзхождащата ги турска армия 130 души са убити, 68 са заловени, спасяват се само 8 души. Войводата е убит на 2 юни на връх Околчица. За Козлодуй свободата идва на 23 ноември 1877 г.
Забележителности
Национален музей “Параход Радецки”, който е установен на постоянен пристан в лимана на козлодуйския бряг. От 1993 г. извършва организирани плавания в акваторията и между пристанищата по целия български участък на река Дунав.
Паметник на Христо Ботев в гр. Козлодуй.
Единствената засега на Балканите атомна електроцентрала, чийто строеж започва на 6 април 1970 г. и завършва през 1974 г.