Габрово

Градът е разположен в северните разклонения на Средна Стара планина, на двата бряга на река Янтра. В непосредствена близост се намира географският център на България - Узана. Габрово е оживен транспортен възел, свързан чрез удобни пътища с околните общини и главни градове в Северна и Южна България.
Археологически находки свидетелстват за интензивен живот по тези места още в неолита. Средновековно Габрово било кръстопътно селище с около стотина къщи в подножието на Централния Балкан, което обслужвало пратеничества от и за столицата Царевград Търнов, търговски кервани и пътници. Това оформя още по време на Втората българска държава неговия икономически и културен облик.
След поробването на България от османските турци тук намира подслон населението от разгромената столица Търново и околните села и Габрово се превръща в стопански, духовен и политически център в условията на османската военнофеодална стопанска система.
Габровските занаятчии и търговци откриват пътя на местните стоки за пазарите в Русия, Румъния, Австро-Унгария, Франция, Гърция, Италия. Богатите еснафи отделят значителни средства за благоустрояването на селището. Търговците Васил Евстатиев Априлов и Николай Палаузов със свои средства построяват и откриват през 1835 година първото българско светско училище, което е важно събитие не само за региона, но и за националната ни история.
На 1 (13) май 1860 г. тогавашната турска власт обявява Габрово за град и център на околия.
В края на XIX и началото на XX век тук възникват акционерни компании от европейски тип, строят се фабрики, установяват се връзки с големите стокови борси. Габрово си спечелва прозвището “Българския Манчестър”.
Забележителности
Дом на хумора и сатирата.
Регионален исторически музей.
Художествена галерия.
Три професионални театъра – драматичен, куклен и експериментален сатирично-вариететен.
Априловската гимназия (1872) - първото българско светско училище.
Национален музей на образованието в сградата на Априловската гимназия. Музейната експозиция, разположена в пет зали, проследява историческия път на българската просвета и образование от IX до края на XX век.
Сградите паметници на читалище “Априлов-Палаузов” (1922), на железопътната гара в Габрово, открита през 1912 г. от цар Фердинанд, на първата пощенска сграда в Габрово (1934), на белодробната болница - оригинална архитектурна форма във вид на параход, дарение от българския индустриалец Пенчо Семов.
28-метрова часовникова кула, построена през 1835 година. Часовниковият й механизъм е изработен от местен майстор, а камбаната - във Виена. В подножието й е изградена белокаменна чешма.
Останки от църквата “Света Петка” – най старата църква в Габрово (XIII век), опожарена и разрушена при кърджалийското нападение през 1798 г.
Църквата “Свети Йоан Предтеча” (1814) с майсторския дърворезбен иконостас и икони от тревненския Витанов род.
Църквата ”Успение Богородично” (1865), чиито икони и дърворезбен иконостас, изработен от тревненски майстори, са сред шедьоврите на българското изкуство.
Катедралната църква ”Св. Троица”, осветена на 5 ноември 1889 година от Търновския митрополит Климент.
Гробът на Васил Априлов, чиито кости и надгробен паметник са пренесени тържествено от град Галац – Румъния, през 1897 г. Потомък на богат и влиятелен род, от поклонник на елинската култура той се превръща в един от най-ревностните радетели за културното обособяване на българския народ.
Братската могила, където са погребани руски воини, загинали за освобождението на България (1877-1878 г.).
Паметници на: Рачо Ковача – легендарния основател на града, който се намира на малък скалист остров в река Янтра; Продан Тишков-Чардафон - виден деец на Съединението (1885) на разделената от Берлинския конгрес страна на Княжество България и Източна Румелия; Васил Априлов; Николай Палаузов; капитан Дядо Никола; композитора Емануил Манолов; писателя Ран Босилек и др.
Априловата чешма – най-старата в Габрово, строена през 1762 г. от хаджи Кръстьо Априлов. Възрожденски чешми има също на ул. “Николаевска”, в градинката на читалището, в двора на Странноприемницата.
Габровските мостове – неделима част от градския ансамбъл: стария (1855) и новия Байов мост, Игото, Моста на занаятите, Моста на хумора, Моста на изкуствата, Шиваровия мост и др.
Народната астрономическа обсерватория и планетариум в кв. Петкова нива.
Късноантична крепост в местността Градище край Габрово (IV-VI век), останките от крепостни стени и кули, трикорабна базилика, жилищни и стопански сгради.
Ловните резервати, които са приютили богатата флора и фауна на територията на общината и предлагат едни от най-добрите ловни трофеи в Европа (мечка, благороден елен, муфлон и др.).
Архитектурно-етнографски комплекс "Етър".
Архитектурно-исторически резерват Боженци.
Курортна местност Узана.
Курортът Люляците на 15 км от Габрово, известен с благотворното си влияние върху редица заболявания - хипертония, алергии, хронични заболявания на дихателните пътища и др.