Елена

Възрожденският град е разположен в едноименна долина на Еленска река, в подстъпите на Еленския Балкан.
Намерени са доказателства, че районът е обитаван още през неолита. Тук е имало селище и преди османското владичество, но едва през XV век то се споменава в документи като Стръмена, Еляна, Геленджик. Според една от версиите селището носи името на съпругата на цар Асен. Предание пък свързва наименованието му с това, че старата църква ”Св. Никола” била осветена на празника на светите равноапостоли Константин и Елена. През XVIII и XIX век Елена е занаятчийско-търговски, културен и революционен център. Развиват се различни занаяти – абаджийство, железарство, въжарство, бубарство и др. Създават се училища, читалища, строят се красиви къщи и църкви. Еленчани участват активно във въстанията против турското господство - във Велчовата завера през 1835 г., в Търновското въстание през 1862 година.
Забележителности
Даскалоливницата – първото българско педагогическо училище, основано през 1843 от Иван Николов Момчилов, български възрожденски учител, преводач, автор на редица учебници и учебни пособия. Нейните възпитаници посяват семето на просветата и свободолюбието в 66 града и 59 села на родината – основават класни училища, читалища, революционни комитети. В Даскалоливницата е преместен и Камбуровият хан от с. Йовковци при изграждането на язовир ”Йовковци”. В него е уредена етнографска експозиция, показваща материалния бит и култура на населението от Еленския край в края на XIX и началото на XX век.
Родната къща на Иларион Макариополски – първия български митрополит, паметник на културата с национално значение. В нея са се родили също брат му Никола Михайловски – виден книжовен и просветен възрожденски деец, и неговият син Стоян Михайловски – високообразован юрист, общественик, поет, автор на химна ”Върви, народе възродени”. Тук през 1863 г. е основано читалище ”Напредък”.
Часовникова кула (1812), оригинален паметник на културата с национално значение. Тя и до днес функционира и отброява всеки кръгъл час.
Еленските светини - църквите ”Свети Никола” (XVI в.), ”Успение на Пресвета Богородица” (1837) и ”Рождество на Пресвета Богородица” (1865) с богати дърворезби и ценни икони.
Художествена галерия, уредена в представителната къща на хаджи Юрдан Хаджипетков. В двора е запазена старата къща, където е роден писателят Петко Ю. Тодоров, известен най-вече с идилиите си.
Възрожденски къщи – петте Разсуканови, Попниколовата, в която се помещава Музеят по палеонтология към СУ ”Св. Климент Охридски”, и др.
Буйновски манастир, с. Буйновци
Марянски манастир ”Св. Преображение Господне” (VIII–IX в.). При градежа на църквата му през 1835 година са намерени основи на стар християнски православен храм, а в олтара му - мраморен саркофаг с останки от човешки скелет с евангелие в ръцете и корона до главата. Предполага се, че това е бил гробът на цар Борис Михаил Покръстител. Заради непрекъснатия страх от турските власти всичко отново било скрито под земята и сега са запазени в стените на настоящата църква само части от мраморния саркофаг. Манастирът е действащ. След основното му ремонтиране през 2004 г. в него е открита музейна експозиция на църковна утвар и исторически данни за православието в тази част на Еленския Балкан.