Каварна

Град Каварна е разположен в южната част на Добруджанското плато, на 2 км северно от черноморски бряг. Откъм морето сарматските варовити пластове са осеяни с пещери и са прорязани от две долини, образуващи живописните местности Чиракман, Зелени нос и Дяволски рид.
Каварна е наследник на тракийското селище Бизоне, чиито най-ранни находки са датирани от края на VI в. пр.Хр. По-късно тук се заселват гръцки колонисти от Месамбрия. След силно земетресение през I в. пр.Хр. морето поглъща по-голямата част от града. Римляните го възстановяват и го включват в пределите на империята си. Като част от българската държава е известен като Карвуна, Карбона, Карнава и Каварна. През XIV век е главен град на самостоятелното княжество Карвунска хора на болярите Балик, Добротица и Ивайло, които го възстановяват след татарско нашествие. По време на руско-турската освободителна война е опожарен и опустошен от башибозук (нередовна турска войска, която безчинствала и грабела). След поредното си възстановяване се превръща в аграрен и рибарски център. Населението му участва активно в дуранкулашките бунтове през 1900 г. Това са масови протести във Варненско, Бургаско, Шабла и Дуранкулак – най-големите, които избухват след въвеждане на непосилен налог върху зърното (десятък) в полза на държавата.
Забележителности
Останки от римски стени и българска средновековна крепост на хълма Чиракман.
Исторически и археологически музей, художествена галерия.
Каменни чешми от XVIII–XIX век.
Църква ”Св. Георги” (1836).
Нос Калиакра на 6 км от Каварна, на който се е намирала крепостта Тиризис, в която според преданията били укрити съкровищата на приемника на Александър Велики Лизимах. Тук през XIV век деспот Добротич строи голяма крепост с пристанище, чрез което търгува с генуезците. Калиакра е известна и с легендата за българските момичета, които завързали плитките си и заедно се хвърлили от високия бряг, за да запазят вярата и честта си.
Залив Болата – красив плаж и резерват.
Пещерен музей (III-I в.).