обл. Благоевград
обл. Бургас обл. Варна обл. Велико Търново обл. Видин обл. Враца обл. Габрово обл. Добрич обл. Кърджали обл. Кюстендил обл. Ловеч обл. Монтана обл. Пазарджик обл. Перник обл. Плевен обл. Пловдив обл. Разград обл. Русе обл. Силистра обл. Сливен обл. Смолян обл. София обл. София (столица) обл. Стара Загора обл. Търговище обл. Хасково обл. Шумен обл. Ямбол |
КюстендилМестоположение - Кюстендил Кюстендил е център на Кюстендилското поле. Разположен е в полите на Осоговската планина, по двата бряга на река Банщица. Намира се в най-западните покрайнини на България, само на 27 км по въздушна линия от точката, където се събират три граници – българо-македонската, българо-сръбската и сръбско-македонската. Селището е основано през V–IV век пр.Хр. от тракийските племена дантелети и пеонци. През I век римляните го превръщат във важна крепост, търговско средище и водолечебен курорт, известен до края на VI век като Пауталия. По-късно, според тогавашната практика, към него е прибавено фамилното име на император Траян Август – Улпия. През средновековието градът се нарича Велбъжд. Към българската държава е присъединен по времето на цар Калоян (1197–1207). През XVI век е прекръстен на Кюстендил (земя на Константин), на името на тогавашния феодален владетел Константин Драгаш (1379–1395). От средата на XV век турците започват да колонизират града. През този период са построени около 60 джамии. След Освобождението етническият състав се променя заради многото български преселници от земите, останали под османска власт, и от близките селища. Западат някои от занаятите, свързани с турските пазари, но се развива тютюнопроизводството и се разраства балнеолечението. Изграждането на шосейни и жп връзки улеснява превръщането на Кюстендил в национален балнеоложки център. Забележителности Регионален исторически музей, който води началото си от 1897 г. Всеки от отделите му се помещава в сгради, които са културно-исторически паметници. Сградата на Археологическия отдел е архитектурен паметник от 1575 г., къщата на Ильо войвода е приютила отдел ”Възраждане и националноосвободителни борби”, а етнографският и следосвобожденският отдел са настанени в Емфиеджиевата къща, която по време на Руско-турската освободителна война е била квартира на командващия руските войски. Художествена галерия, която носи името на родения в Кюстендил голям български художник Владимир Димитров-Майстора. Основното й ядро е експозицията от 200 негови творби. Къща музей ”Димитър Пешев”, която притежава богата колекция от веществени и писмени материали, свързани със спасяването на българските евреи. Асклепионът на Пауталия – внушителен ансамбъл от римска водолечебница и храм (II–III в.), посветен на бога на здравето Асклепий и дъщеря му Хигия, разположен на 3500 кв. м площ. При разкопките му са разкрити основите на просторни помещения с отоплителни системи, водопроводни канали и разнообразни архитектурни елементи. Балнеолечебницата е най-голямата на Балканския полуостров след Епидавъра в Пелопонес. Църквите ”Св. Георги” (XII–XIII в.) в кв. Колуша, ”Св. Богородица” (1816), ”Св. Мина” (1859) и ”Св. Димитър” (1866). Джамията ”Ахмед бей”. Пирговата кула (XVI–XVII в.). Стената на хана Девехани (1606). Лекарската, Хекиминовата, Прокопиевата къща. Старото училище (1849) Чифте баня (Хигия) и Дервиш баня, която функционирала 4 века. Кюстендил е известен като града на хамамите (баните), “които докарвали всякакви облаги за тялото”, както пише в старите хроники. Посещението им било истински ритуал. Останките от акропола на древна Пауталия в лесопарк Хисарлъка. Крепостта има форма на многоъгълник и заема значителна част от хълма. Пирамидите до с. Стоб – природна забележителност. Представлява интересни скални образувания, чиято височина достига 7-10 метра. Формата им е разнообразна, но повечето са конусовидни и завършват с каменна шапка, наподобявайки гъби. Цветът на скалите варира между жълто и кафяво. Паметници: на руските войници, загинали при освобождението на града от османско владичество, на загиналите във войните (1912–1918), на един от най-големите български поети Пейо Яворов. Едно от най-ценните богатства на града – многобройните топли извори, които притежават ценни лечебни качества. В Кюстендил се лекуват заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, гинекологични заболявания. Меката зима позволява целогодишно балнеолечение. Курортната база предлага удобни почивни домове, бани, санаториуми, хотели и частни квартири. Кадин мост (1470) в с. Невестино – на 13 км източно от Кюстендил. Гранишкият манастир “Св. Лука”, обявен за паметник на културата. Разположен е в подножието на Осоговска планина, близо до с. Граница. Основан е през Х век, а е възобновен през 1949 г. Според преданието в него се е учил Св. Иван Рилски. Рилският манастир - най-големият български ставропигиален манастир. Основан е през Х век от българския отшелник свети Иван Рилски (876–946), а на сегашното си място е издигнат през XIV век. Къща - музей Димитър Пешев • Музеен комплекс Свети Георги • Църква Св. Мина • Джамия Ахмед Бей • Регионален исторически музей Акад. Йордан Иванов • Асклепионът на Пауталия • Пирговата кула • Чифте баня (Хигия) и Дервиш баня • Стената на хана Девехани (1606) • Останките от акропола на древна Пауталия • Топили извори • Лекарската къща • Хекиминовата къща • Прокопиевата къща • Паметници на руските войници • Лесопарк “Хисарлъка” |
|