Казанлък

Казанлък се намира в центъра на едноименна котловина в подножието на Стара планина, в източната част на прочутата Розова долина. Градът е столица на розодобива в България, а казанлъшката маслодайна роза е и един от символите, с които хората от различни краища на света свързват името на България.
Първото селище в чертите на града възниква през неолита - VI-V хилядолетие пр.Хр. През IV-III в. пр.Хр. земите по горното течение на Тунджа влизат в обсега на царството на тракийския владетел Севт III и заемат важно място в историческото развитие на Тракия през елинистичната епоха. При строителството на язовир ”Копринка” е разкопан и изцяло проучен тракийският град Севтополис. В средновековието долината става административен център на Крънската област, в която властва българският болярин Елтимир. От 1370 г. Казанлъшкият край е под турско господство. Днешният град възниква в началото на XV век. В първите десетилетия е военна крепост, по-късно се превръща в занаятчийски град. Развиват се над 50 занаята - кожарство, медникарство, златарство, абаджийство (производство на дебели вълнени платове), папукчийство (обущарство), бъчварство и разбира се, розопроизводство. Пренесена от Индия през Персия, Сирия и Турция, маслодайната роза намира всички благоприятни условия за виреене - подходяща температура, висока влажност и леки песъчливи канелени горски почви. Казанлъшкото розово масло печели златни медали на изложенията в Париж, Лондон, Филаделфия, Антверпен, Лиет, Милано. След Освобождението занаятите западат заради загубата на пазари в огромната Османска империя. Развиват се текстилната, самолетната и военната промишленост.
Казанлък е с утвърдени традиции в културно-просветно отношение. Още в началото на Възраждането тук се откриват училища, читалища, отваря врати Казанлъшкото педагогическо училище, което подготвя учители за цялата страна. Оттук започва жизненият и творчески път на много изявени български артисти и художници.
Забележителности
Национален парк-музей Шипка-Бузлуджа, който включва няколко исторически паметника:
•Храм-паметник “Рождество Христово”, построен край гр. Шипка в памет на руските, украинските, румънските, молдовските, финландските войници и офицери и българските опълченци, загинали в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.
•Национален парк-музей Шипка - комплекс от паметници, възстановки на позиции, батареи и землянки на историческите места, свързани с отбраната на Шипченския проход през Руско-турската освободителна война. Най-внушителен е Паметникът на свободата на връх Шипка, към който водят 1878 стъпала (символичният им брой съвпада с годината на Освобождението).
•Национален парк Бузлуджа, свързан с боевете на четата на българския войвода Хаджи Димитър. Подвигът на четниците е увековечен с паметник, издигнат през 1961 г.
Исторически музей ”Искра”, чийто фонд съхранява над 50 хиляди експоната. В три самостоятелни зали са изложени находките от тракийския град Севтополис.
Историко-етнографски комплекс ”Кулата”, който показва селския и градския бит на местното население в края на миналия и началото на ХХ век. Като атракция в историко-етнографския комплекс туристите могат да наблюдават част от занаятите, с които Казанлък е бил прочут в миналото - бакърджийство, лютиерство, примитивно розоварене, както и да опитат от продуктите на маслодайната роза - мармалад, ликьор, гюловица.
Музей на розата, филиал на Историческия музей, в който се проследяват развитието на розопроизводството в България и търговията с розови продукти от зараждането им до наши дни.
Художествена галерия ”Искра”, която съществува вече повече от век. Освен богатия фонд от живописни творби, икони и гравюри, произведения на декоративно-приложните изкуства, притежава и колекция от екслибриси на чуждестранни художници, постъпили чрез провежданите в Казанлък международен пленер по живопис “В долината на розите” и международна изложба конкурс “Екслибрис”. Част от фонда на галерията е изложен в нейните филиали - родните къщи експозиции на Дечко Узунов и Ненко Балкански.
Казанлъшкият манастир ”Въведение Богородично”, основан през 60-те години на XIX век.
Литературно-художествен музей ”Чудомир” - комплекс от експозиция за жизнения и творческия път на големия български писател и художник Димитър Иванов Чорбаджийски-Чудомир и картинна галерия, която ни среща с неповторимите му герои.
Къща музей на композитора Петко Стайнов, създал едни от най-популярните и любими хорови песни, симфонии, сюити, балади. Ослепял след нараняване още на 11-годишна възраст, той преодолява всички трудности, учи пиано, флейта, получава висше музикално образование в Германия и през целия си живот заема ключови позиции в музикалния живот на страната не само като блестящ изпълнител и композитор, но и като педагог и общественик.
Паметник на Св. Кирил и Методий в двора на едноименната гимназия. Създаден е от Иван Топалов и е първият български паметник на солунските братя.
Драматичен театър, който носи името на големия български драматичен артист Любомир Кабакчиев, роден в Казанлък.
Парк розариум с много кътчета за отдих.

Казанлъшките гробници.
В България тракийските могили са около 60 хиляди. Само в района на Казанлък има повече от 500. Намерените останки от древната тракийска култура - предмети, накити и съдове от злато, сребро, бронз и глина, отдавна са се превърнали в част от световното историческо наследство. Траките не са разполагали с писменост, но запазените архитектурни и художествени паметници говорят за една високоразвита цивилизация с големи художествени, технически и строителни умения. Най-много тракийски гробници са открити в Розовата долина, заради което я наричат и Долината на тракийските владетели:
•Тракийският храм в могила ”Шушманец” със своето преддверие и камера, подпряна от дорийска колона, е уникален паметник на архитектурата от V-IV век пр.Хр. Стените и подовете са покрити с дебела мазилка в блестящо бяло и червено. В преддверието му са погребани четири коня и две кучета.
•Могилата на грифоните крие най-добре закуполената каменна гробница – тракийски храм от V-IV век пр.Хр. Подът е покрит с дебел пласт мазилка. Срещу двукрилата каменна врата на входа е гробното ложе.
•Могилата ”Хелвеция” съдържа тракийски храм от V-III век пр.Хр. Подът и камерата са покрити с дебел слой бяла мазилка. Принесените в жертва два коня са погребани пред входа му.
•Единствената неограбена тракийска гробница, открита досега, е в ”Сашова могила” (III-II в. пр.Хр.), между с. Ясеново и гр. Шипка.
•Куполната гробница мавзолей в могилата ”Голяма Арсеналка” има квадратно и куполно помещение, напълно непокътнати и изградени от добре обработени каменни блокове.
•Гробницата мавзолей, открита в могилата ”Оструша” близо до гр. Шипка, срещу ресторант ”Светицата”, представлява неизвестен досега тип култов комплекс. Шестте му помещения го правят един от най-мащабните паметници, намерени в тракийските земи.
•Гробницата в ”Сарафова могила” до с. Крън – великолепен подмогилен храм с коридор и две правоъгълни камери, чиито стени са покрити с прекрасни многоцветни фризове.
•Тракийската могила близо до с. Габарево.
•Казанлъшката гробница - един от най-забележителните паметници на тракийската култура от края на IV в. пр.Хр. Представлява кръгла гробна камера с кошеровиден купол, извисяващ се на височина 3.25 метра, и с диаметър 2.65 м. Свързана е с входа чрез тесен правоъгълен коридор с островръх свод. Гробницата е уникална със своите стенописи. Техниката им е фреско, енкаустика и темпера. Върху сводовете на коридора са представени сцени от воинския живот на погребания. В засводената част на гробната камера са разположени композициите с мъжа (покойния благородник), седнал зад отрупана с ястия трапеза, и неговата съпруга, както и групата със слугите, флейтистките, конярите. По своето композиционно решение, изключително майсторство и аристократично въздействие тези стенописи са сред най-значимите постижения в живописта на античния свят. Казанлъшката гробница е сред паметниците под покровителството на ЮНЕСКО. Построеното в съседство с оригинала копие е ежедневно отворено за посетители.
•Тракийската гробница край гр. Мъглиж (III в. пр.Хр.) с красиви стенописи. В околностите на града има още няколко новооткрити гробници.
•Гробницата в ”Славчова могила” (IV в. пр.Хр.) близо до пътя между с. Розово и с. Кънчево.
•Зидан каменен гроб в могилата ”Светицата” с истински произведения на изкуството, сред които златна маска на Терес, тежка над 600 грама.






•Гробницата в могилата Голяма Косматка край Шипка с 13-метров каменен коридор и още три помещения по около 3 м. Тежкият саркофаг съдържа неимоверно голямо количество предмети от злато, сребро, бронз, желязо и керамика, сред които златен венец с бръшлянови листа на бог Дионисий и бронзова скулптура на мъжка глава. Според археолозите съществуват доказателства, че това е гробницата на Севт Трети - великия тракийски владетел на Одриското царство, чиято столица Севтополис се намира на дъното на язовир ”Копринка”. Това е единственият тракийски град, изцяло разкопан, съхранен и проучен.
Мегалитът край Бузовград от третото хилядолетие пр.Хр. Археолозите предполагат, че това е астрономическо съоръжение, обслужвало култа на траките към Слънцето. Популярен е като ”Вратата на богинята”, ”Слънчевата врата”, ”Врата към отвъдното”.
Мъглижкият манастир "Св. Николай Мирликийски". Намира се на 2 км северно над гр. Мъглиж.
Село Радунци, разположено в южния склон на Тревненска Стара планина. Тук е изградена специализирана болница за белодробни заболявания, чието строителство започва още през 1939 г. След петгодишно прекъсване санаториумът се доизгражда и с годините непрекъснато се модернизира. Тук се съчетават терапията на кристално чистия въздух и последните постижения на медицината.
ВЕЦ ”Енина” на река Енинска – първата водноелектрическа централа в страната. Селото е известно и с това, че тук е намерен най-старият глаголически писмен паметник в България - Енинският апостол, датиран към XI век, който се съхранява в Народната библиотека в София.
Минерални бани в село Овощник, където е изграден модерен аква парк ”Waterland” с много басейни и развлечения.
Горещи минерални извори в село Ягода, чиято вода е особено подходяща за лечение на кожни заболявания.