Хасково

Градът е разположен на Хасковска река, в Хасковската хълмиста област, на около 200 м надморска височина. Южните му части са заети от ниските разклонения на Източните Родопи.
Хасково е едно от най-старите селища в пределите на съвременна България. През 1985 г. чества своята 1000-годишнина. Според археолозите на мястото на днешния град е имало селище още преди седем хиляди години, през епохата на неолита.
Сведения за Хасково съществуват от края на ХIV век. Възниква като пазарно селище на важен кръстопът от Пловдив за Одрин и Цариград и от Русе към Беломорието. Оформя се като занаятчийски център, но далеч по-незначителен от близкото село Узунджово, известно със своя годишен панаир.
В пределите на града и в околностите му са открити многобройни следи от праисторически, тракийски, трако-римски, късноантични и средновековни селища.
През IX век в Хасково е построена крепост, която по време на Първото българско царство се превръща в град – център на значителен район между реките Клокотница, Харманлийска и Марица. Разкопките и проучванията й дават най-много данни за историята на Хасково не само през средновековието (IX­XIV век), но и през предшестващите епохи.
През 1782 г. градът се среща в документи под името Марса. Предполага се, че днешното му име идва от арабската дума хас (владение) и турската дума кьой (село). Някои историци намират обяснение на наименованието в значението чист на турската дума хас (през Възраждането селището се споменава и като Чистград).
Масовото заселване на българи в Хасково започва още в началото на XIX век. По това време селището поддържа оживена търговия с Одрин, Енос и Цариград. Слави се с производството на памучни и копринени тъкани и килими.
След освобождението на Хасково от османско владичество в началото на 1878 г. започва неговото административно, обществено и икономическо преустройство. Появяват се мелници, маслобойни, предачници на свила, многобройни тютюневи складове. Изграждат се нови храмове, училища, жилищни и административни сгради. Поставя се началото на новото, модерно развитие на града.
Забележителности
Останки от антични и средновековни паметници:
•Тракийска гробница при с. Александрово (IV в. пр.Хр.).
•Средновековна крепост, с. Динево, м. Калето
•Средновековна крепост на 7 км от града и на 2 км от село Клокотница, където през 1230 г. цар Иван Асен II печели съкрушителна победа над Византия, нарушила подписания мирен договор с българите. Клокотнишката битка има важни последици за българската история.
•Средновековна крепост, с. Козлец, м. Големият Хисар
•Средновековна крепост, с. Конуш, м. Малкият Хисар
•Средновековна крепост, с. Любеново, м. Калето
•Средновековна крепост ”Хисаря” (IХ–Х в.), Хасково.
•Тракийски култов мегалитен паметник – кромлех, при с. Долни Главанак.
•Крепостта в местността Палеокастро край село Хлябово, Тополовградско.
Възрожденски паметници:
•Къщата на чорбаджи Паскал, превърната в етнографски музей.
•Шишмановата къща, в която е уредена експозиция на местните занаяти.
•Гурковата къща, в която хасковлии настаняват след Освобождението генерал Гурко, понастоящем ресторант.
•Старата къща на чорбаджи Димитрак, днес Детска градина по изкуствата.
•Новата къща на чорбаджи Димитрак, днес Детска градина по изкуствата.
•Къщата на Паскови, бивш Литературен музей.
•Къщата на Бояджиоглу, днес ресторант ”Алафрангите”.
•Къщата на Гъркоолу.
•Комплекс от жилищни и стопански сгради с мааза, частна собственост.
•Къщата на Теофана Карапеткова, частна собственост.
•Къщата на проф. Стоян Михайлов, днес Художествена галерия.
•Хаджиангеловата къща, днес ресторант ”Хаджиева къща”.
•Чаршийската джамия (Чаарши джами).
•Сградата на метоха.
•Кирковото училище (1882 г.).
Религиозни храмове:
•Съборната църква ”Успение на Св. Богородица” в Хасково, строена от 1832 до 1837 г.
•Църквата “Св. архангели Михаил и Гавраил” (1861 г.) в Хасково с ценни стенописи и резби и много красив иконостас.
•Църквата ”Св. Кирил и Методий” в двора на църквата ”Успение на Св. Богородица”.
•Църквата ”Св. Георги”, с. Динево
•Църквата ”Св. Георги”, с. Елена
•Църквата ”Успение Богородично”, с. Узунджово
•Църквата ”Св. Атанас”, с. Клокотница
•Църквата ”Св. Георги” , с. Стойково
•Църквата ”Св. Илия”, с. Николово
•Църквата ”Св. Никола” , Тракиец
•Църквата ”Св. Дух”, с. Криво поле
•Манастирът ”Св. Троица” в Сакар планина, на около 3 км от с. Устрем.
•Текето ”Осман баба”, с. Текето – действащо мюсюлманско светилище – реставрирано.
Паметниците на Петко войвода и на незнайния воин.
Монументът ”Света Богородица”, построен с почит към Божията майка – закрилница на Хасково. Изработен е от полимер-бетон, тежи 80 тона, общата му височина е 32.8 метра, а височината на статуята – 15 метра. Открит е на 8.09.2003 г.
Живописната местност Кенана (на 2 км северозападно от града) – красива гора с просторен естествен парк, езеро, ресторант, зоокът и тенис кортове. Най-разпространените дървесни видове са благун, цер, зимен дъб, космат дъб, мъждрян, дива череша и др. Извършвани са залесявания с липа, бял и черен бор, акация, полски ясен, атласки кедър, сребролистна липа, веймутов бор, смърч и секвоя.
Младежкият хълм (Ямача) в южната част на Хасково. В него се намират градският стадион, детски сектор, открит басейн. Площите са залесени с акация, червен дъб, ясен, иглолистни дървета и основно с черен бор.
Хасковските минерални бани (на 15 км западно от Хасково) – балнеолечебен курорт с национално значение. Тук са разположени 14 топли минерални извора с уникален химичен състав на водата, подходящ за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат.
Туристически комплекс ”Изворът на белоногата” край Харманли.