Белоградчик

Белоградчик е разположен между два малки дяла от Западна Стара планина сред прекрасна природа.
През I век римляните издигат здрава крепост сред непристъпните скали, която трябвало да наблюдава, охранява и контролира пътя към вътрешността на империята. Предимствата на кастела (крепостта) са оценени в по-късните векове от византийци, българи и турци. Крепостта многократно е разрушавана и възстановявана. В сегашния си вид съществува от 1837 г., когато султан Махмуд II я завършва с принудителния безвъзмезден труд (ангария) на българското население. Името й идва от съчетанието бял градеж. По време на османското владичество Белоградчик е малко земеделско-занаятчийско градче. След Освобождението през 1878 г. се превръща в туристически център най-вече заради уникалните Белоградчишки скали
Забележителности
Градски исторически музей, разположен във възрожденската къща на Панови, която също е архитектурен паметник.
Природонаучен музей, който съдържа над 500 експоната от най-атрактивната част на фауната и флората в Северозападна България. Много от екземплярите са включени в Червената книга на България.
Астрономическа обсерватория с един от най-мощните телескопи в България.
Църква ”Св. Георги Победоносец” (1868).
Останки от реставрираната Белоградчишка крепост, паметник на културата.
Останки от други крепостни застроявания с наблюдателни цели - при село Кладоруб (някогашното римско селище Камбустика), до село Граничак в местността Ханище, при село Дъбравка и др. (общо 17).
Останки на римски акведукт (водопровод) недалеч от крепостта.
Руини на малко старинно укрепление на самотна скала югозападно от крепостта, което вероятно имало помощни функции при предаване на военните съобщения чрез различни сигнали – огън през нощта, дим през деня, удари на тъпани в мъгли време и т.н.