обл. Благоевград
обл. Бургас обл. Варна обл. Велико Търново обл. Видин обл. Враца обл. Габрово обл. Добрич обл. Кърджали обл. Кюстендил обл. Ловеч обл. Монтана обл. Пазарджик обл. Перник обл. Плевен обл. Пловдив обл. Разград обл. Русе обл. Силистра обл. Сливен обл. Смолян обл. София обл. София (столица) обл. Стара Загора обл. Търговище обл. Хасково обл. Шумен обл. Ямбол |
ЛовечМестоположение - Ловеч Един от най-старите градове в България – Ловеч, е разположен на границата между Дунавската равнина и Предбалкана, върху речните тераси на река Осъм. На територията му са открити останки от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. Налице са и много свидетелства за живота на първите жители на Ловеч – тракийското племе мелди, създали тук свое селище през IV–III век пр.Хр. (Президиум). По-късно, когато римляните колонизират Балканския полуостров, те изграждат попътната станция Мелта на главния път от Дунав до Бяло море. През средновековието градът е важен военностратегически център и се нарича Ловъц. През 1187 г. пред стените на Ловешката крепост е сключен мирът, с който Византия признава независимостта на България и се поставят основите на Втората българска държава. След края на византийското владичество се налага днешното му име – Ловеч. Възловото положение на Ловеч спомага за неговия икономически разцвет. Още от началото на XII век той е утвърден търговски център. Запазва значителни права дори по време на турското господство. В периода от XVII до XIX век процъфтяват занаятите и търговията. Заради богатството си градът е наречен алтън (златен). Откриват се училища, а един от първите учители тук е големият български поет и общественик Петко Рачов Славейков. През най-непрогледните нощи на османската робия са построени църквите ”Св. Неделя” и ”Св. Богородица”, а през 1839 г. е избран български владика - Дионисий Ловчански. В началото на 70-те години Апостолът на българската свобода Васил Левски, изграждайки основите на Вътрешната революционна организация, избира Ловешкия комитет за център и го нарича Временно правителство на България. През Руско-турската война Ловеч на два пъти е освобождаван от руските войски, окончателно на 3 септември (22 август стар стил) 1877 г. от генерал Скобелев. Забележителности Покрит мост на река Осъм – единственият в страната, изграден по подобие на оригинала, дело на прочутия майстор Колю Фичето. Старият мост със 64 дюкянчета изгаря при пожар през 1925 г. Архитектурно-исторически резерват Вароша – старият квартал на Ловеч, разположен амфитеатрално по десния бряг на река Осъм, свързан с останалата част на града чрез покрития мост на Колю Фичето. Обявен е за архитектурно-исторически резерват заради забележителните образци на възрожденска архитектура . В него са реставрирани над 180 къщи, най-известни от които са къщата музей на Иван Драсов – сподвижник и укривател на Левски, Рашовата къща, къщата на Чешнето, къщата музей на Христо Цонев-Латинеца – собственика на Къкринското ханче, в което се укривал Левски, и много други. Тук са и старинният площад с паметника на ловешкия революционер Тодор Кирков, обесен от турците през 1876 г., църквите ”Успение Богородично” (1834) и ”Св. Неделя”, старата турска баня, етнографският комплекс, музеят ”Васил Левски”, паметникът на Васил Левски, художествената галерия, както и средновековната Ловешка крепост, разположена върху двете тераси на живописния хълм Хисаря. Комплексът включва също хълма Стратеш с паметниците на загиналите за освобождението на града по време на войната през 1877 г. Архитектурен резерват Старо Стефаново на 20 км от Ловеч с над 100 паметника на културата от XIX век и колоритни околности, послужили за естествен декор при заснемането на доста игрални филми. Парк Баш бунар при изхода за Троян. Деветашкото карстово плато, в чийто район са картирани пет от най-дългите пещери в страната. В района на село Крушуна се намират Бонинската пещера (2755 м) Водопада (1995 м), Урушка маара (1600 м) и Горник (1100 м), а край село Деветаки е известната Деветашка пещера (1400 м) – природна забележителност, в която са открити интересни останки от времето на неолита. Крушунските водопади (Маарата) на северния край на Деветашкото плато, най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, басейни, богати растителни и животински видове. Пещери в скалните брегове на река Осъм. В две от тях – Васил Левски и Табашката, са открити кости и оръдия на труда от палеолита и бронзовата епоха. Исторически музей • Покритият мост • Архитектурно-историческия резерват Вароша • Музей Васил Левски • Етнографски комплекс Драсова и Рашова Къщи • Минерали и минерални суровини • Църквата Св. Неделя • Църквата Св. Богородица • Художествената галерия • Ловешката средновековна крепост • Паметникът на Васил Левски • Зоопарк • Алеята на космонавтите |
|