Ловеч

Един от най-старите градове в България – Ловеч, е разположен на границата между Дунавската равнина и Предбалкана, върху речните тераси на река Осъм.
На територията му са открити останки от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. Налице са и много свидетелства за живота на първите жители на Ловеч – тракийското племе мелди, създали тук свое селище през IV–III век пр.Хр. (Президиум). По-късно, когато римляните колонизират Балканския полуостров, те изграждат попътната станция Мелта на главния път от Дунав до Бяло море. През средновековието градът е важен военностратегически център и се нарича Ловъц. През 1187 г. пред стените на Ловешката крепост е сключен мирът, с който Византия признава независимостта на България и се поставят основите на Втората българска държава. След края на византийското владичество се налага днешното му име – Ловеч. Възловото положение на Ловеч спомага за неговия икономически разцвет. Още от началото на XII век той е утвърден търговски център. Запазва значителни права дори по време на турското господство. В периода от XVII до XIX век процъфтяват занаятите и търговията. Заради богатството си градът е наречен алтън (златен). Откриват се училища, а един от първите учители тук е големият български поет и общественик Петко Рачов Славейков. През най-непрогледните нощи на османската робия са построени църквите ”Св. Неделя” и ”Св. Богородица”, а през 1839 г. е избран български владика - Дионисий Ловчански. В началото на 70-те години Апостолът на българската свобода Васил Левски, изграждайки основите на Вътрешната революционна организация, избира Ловешкия комитет за център и го нарича Временно правителство на България.
През Руско-турската война Ловеч на два пъти е освобождаван от руските войски, окончателно на 3 септември (22 август стар стил) 1877 г. от генерал Скобелев.
Забележителности
Покрит мост на река Осъм – единственият в страната, изграден по подобие на оригинала, дело на прочутия майстор Колю Фичето. Старият мост със 64 дюкянчета изгаря при пожар през 1925 г.
Архитектурно-исторически резерват Вароша – старият квартал на Ловеч, разположен амфитеатрално по десния бряг на река Осъм, свързан с останалата част на града чрез покрития мост на Колю Фичето.
Обявен е за архитектурно-исторически резерват заради забележителните образци на възрожденска архитектура . В него са реставрирани над 180 къщи, най-известни от които са къщата музей на Иван Драсов – сподвижник и укривател на Левски, Рашовата къща, къщата на Чешнето, къщата музей на Христо Цонев-Латинеца – собственика на Къкринското ханче, в което се укривал Левски, и много други. Тук са и старинният площад с паметника на ловешкия революционер Тодор Кирков, обесен от турците през 1876 г., църквите ”Успение Богородично” (1834) и ”Св. Неделя”, старата турска баня, етнографският комплекс, музеят ”Васил Левски”, паметникът на Васил Левски, художествената галерия, както и средновековната Ловешка крепост, разположена върху двете тераси на живописния хълм Хисаря. Комплексът включва също хълма Стратеш с паметниците на загиналите за освобождението на града по време на войната през 1877 г.
Архитектурен резерват Старо Стефаново на 20 км от Ловеч с над 100 паметника на културата от XIX век и колоритни околности, послужили за естествен декор при заснемането на доста игрални филми.
Парк Баш бунар при изхода за Троян.
Деветашкото карстово плато, в чийто район са картирани пет от най-дългите пещери в страната. В района на село Крушуна се намират Бонинската пещера (2755 м) Водопада (1995 м), Урушка маара (1600 м) и Горник (1100 м), а край село Деветаки е известната Деветашка пещера (1400 м) – природна забележителност, в която са открити интересни останки от времето на неолита.
Крушунските водопади (Маарата) на северния край на Деветашкото плато, най-голямата в страната водна травертинова каскада с много прагове, басейни, богати растителни и животински видове.
Пещери в скалните брегове на река Осъм. В две от тях – Васил Левски и Табашката, са открити кости и оръдия на труда от палеолита и бронзовата епоха.