Етрополе

Град Етрополе е разположен в Етрополския Балкан (Западна Стара планина), в подножието на връх Баба, по двата бряга на река Малък Искър.
На това място е имало селище на траките, по-късно на римляните, чийто основен поминък бил рударството. Добивът на желязо, сребро и злато дава тласък и на занаятите, свързани с него – железарство, златарство, ножарство, производство на оръжие, земеделски сечива и др. Нов разцвет получава рудодобивът през XVI и XVII век, когато тук идват рудари от Саксония, Сърбия и Босна. В края на XVIII век достъпните залежи се изчерпват и занаятите замират. Бедствия сполетяват града – земетресение, чумна епидемия, нападения от кърджалии (грабителски турски орди). Въпреки това жителите му успяват напълно да го възстановят и през Възраждането той заема своето достойно място във всенародния културен и стопански подем. В един ръкопис от 1820 г. е наречен великият град Етрополия. Построени са църква, часовникова кула, читалище, развива се известната Етрополска книжовна школа, за което допринася и близостта на Етрополския манастир (на 5 км от града). Етрополци участват активно в революционната борба – в създаването на революционен комитет от апостола на българската свобода Васил Левски, в легията на идеолога й Георги С. Раковски, в четите на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа, Панайот Хитов, Христо Македонски, Христо Ботев. Войските на генерал Гурко освобождават Етрополе през 1877 г. След Освобождението градът се развива предимно като туристически център.
Забележителности
Конакът (1853-1870), в който се помещавал Меджлисът (местният Общински съвет), по-късно - общинското управление, а сега - Историческият музей.
Паметник на загиналите във войните.
20-метрова кула, иззидана от речен камък през 1710 г. като наблюдателница и отбранителна кула, преустроена в часовникова кула през 1821 г. Часовникът работи до днес.
Еврейска кула от XVI век.
Възрожденски къщи (24 на брой) по течението на река Малки Искър. Най-характерни са Павел-Пончовата, Хаджигригоровата, Вълчевата и Арнаудовата, на втория етаж на която уредена етнографска експозиция на Историческия музей.
Църква ”Св. Архангел Михаил” (XVII в.). В днешния си вид датира от 1837 г. Най-впечатляващи в нея са олтарната врата (т.нар. Царски двери) и Владишкият трон.
Църква ”Св. Георги” (XVII в.).
Етрополският манастир ”Св. Троица”, известен още като Варовитец (действащ, мъжки).
Останки от тракийско селище (V-IV в. пр.Хр.) на хълма Боготвор край града с десетина надгробни могили.
Останки от тракийската крепост Чертиград в околностите на Етрополе.
Останки от средновековна крепост на близкия хълм Св. Атанас.