Ивайловград


Местоположение - Ивайловград



Ивайловград е разположен в най-югоизточната част на Родопите. На изток и на юг граничи с Република Гърция. Първите сведения за днешния Ивайловград са от IХ-Х в. В тях се споменава митрополитското средище Лютица. През Средновековието на мястото на с. Лъджа (сега квартал на съвременния Ивайловград) се е издигала крепостта Лютица (Литица). Градът бил разрушен при навлизането на османските турци на Балканите. След Освобождението на България от османска власт според решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. районът на Ивайловград остава в пределите на турската държава. През лятото на 1913 г. в Гюмюрджинска област е образувано т.нар. Гюмюрджинско автономно управление, което започва планомерно изтребване на българския национален елемент. Освен това са унищожени стотици къщи и стопански пристройки, църкви, училища, читалища. Едва след подписването на мирните договори е възобновен процесът на политическото, административното, просветното и културното развитие на региона. Създават се институциите, организациите, ведомствата и структурите на българската държавност.
Забележителности
Паметник на Ивайло, чието име градът носи.
Вила ”Армира”, един от най-ранните и най-точно датирани жилищни комплекси от римско време, проучени до момента у нас. Това е най-голямата като количество и разнообразие мозаечна находка в България. При разкопките са открити също уникална керамика и пищна мраморна украса.
Средновековна крепост Лютица с изключително запазен културен пласт. Известна е като ”Мраморният град” и ”Цитаделата на Калоян”. Лютица е атрактивен археоложки обект за културен туризъм.
Късносредновековният Атеренски мост на река Армира, наричана Атеренска в горното си течение. В сегашния си вид съоръжението датира от XVI в. Може да се използва от туристите, решили да се изкачат пеш до крепостта Лютица.
Голямата могила край с. Свирачи – античен некропол с атрактивен погребален инвентар, служил като фамилна гробница за някои от собствениците на вила ”Армира”.
Мегалитни тракийски гробни съоръжения – долмени, край селата Пелевун (V-I в. пр.Хр., археологически паметник на културата с национално значение) и Железно (края на II хил. пр.Хр.). Погребалното съоръжение до с. Железно е ползвано многократно през цялото I хил. пр.Хр., а по време на османското робство е превърнато в светилище.
Гробница край с Долно Луково, в която вероятно е погребан местен тракийски цар.
Религиозни паметници от Възраждането:
•Църквата “Св. Преображение Господне” в Ивайловград (1828) - архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение, основният градски храм за богослужения.
•Църквата “Св. Пророк Илия” в Ивайловград (1820), строена като катедрална епископска църква.
•Църквата “Св. Анастасий” в с. Белополяне (1838). Сред другите реликви са две поклоннически икони, донесени от Божи гроб в Йерусалим.
•Църквата “Св. Богородица” в с. Покрован (1820) - най-представителната възрожденска култова сграда в общината с оригинален дърворезбен иконостас.
•Църквата “Св. Панталеймон” в с. Пелевун (1843), свързана с героичния подвиг на капитан Петко войвода и неговата чета, успели да спасят местното население от смърт при обсадата на селото по време на Руско-турската война. Пред църквата е издигнат величествен паметник на войводата в цял ръст, а на оградния зид, зад който все още личат следите от куршуми, има мраморна плоча за събитията от 1878 г.
•Манастир “Св. Константин и Елена”, основан през XIII в. Разцветът му през XIV в. е свързан с прерастването му в митрополитски център. От стария манастирски комплекс е запазена само главната църква. Иконите са от XIX в. и се съхраняват в Пловдивската митрополия.
Язовир “Ивайловград” на река Арда, един от най-живописните в България. Крайбрежието му е потънало в зеленина и е с голям потенциал за развитие на туризъм и водни спортове.
Пантеонът на загиналите тракийци в гр. Маджарово, построен на мястото, където през 1913 г. са избити над 2000 българи, бежанци от беломорска Тракия. Мемориалният комплекс включва костница, параклис ”Св. Петка” и паметник ”Тракия без граници”.
Природозащитен център ”Източни Родопи” в гр. Маджарово – раят на грабливите птици. Тук могат да се наблюдават едни от последните останали видове лешояди в България, както и да се помага за тяхното съхранение.


Антична вила АрмираКрепостта Лютица