Мелник

Мелник е най-малкият град в България, разположен сред пейзажа на Мелнишките пясъчни скали - плиоценски езерни образувания в югозападните склонове на Пирин. В пясъчните пирамиди, които представляват природни скулптури с най-различни форми и очертания, са издълбани своеобразни изби, в които отлежава и се съхранява прочутото мелнишко вино.
Селището е основано от траките. По времето на римляните и славяните е значителен културен и административен център. Името му има славянски произход. От VII век е в пределите на българската държава. Следват периоди на застой в началото на турското робство и разцвет през Възраждането. Производството на тютюн и качествени вина превръщат града в процъфтяващо търговско средище. Строят се красиви къщи, заделят се средства за образование. В Мелник работят видни възрожденски просветители - Емануил Васкидович (роден тук), Неофит Рилски и Христаки Павлович. След Освобождението градът остава под турска власт и запада. Изгубва традиционните си връзки с Беломорието и Вардарска Македония, филоксерата унищожава лозята, а по време на Балканската война (1912) е почти напълно опожарен. След освобождението от турско робство жителите му са не повече от 1000. Днес те са около 500, но старите традиции са възстановени и Мелник предлага на туристите винарските си изби, уникални архитектурни паметници и прекрасна природа. Обявен е за културно-исторически резерват.
Забележителности
Градски исторически музей, разположен в Пашовата къща, строена през 1815 г. В приземния етаж е показан основният поминък на района – винопроизводството от местната мелнишка лоза.
Старинни къщи с богата архитектура и красива подредба, най-известни от които са Кордопуловата, Болярската (Византийската), Пашовата, Цинцаровата, Велевата и много други.
Руините на манастира ”Св. Никола” (XII век).
Историческият Роженски манастир ”Рождество Богородично” (XII-XIII в.)
Славовата крепост (XIII-XIV век).
Римски мост.
Стара турска баня.
Останки на няколко от многобройните църкви, съществували тук в миналото, най-значителна от които е “Св. Николай Чудотворец” (1756).
Мелнишките земни пирамиди - природни скулптури от сиво-бели плиоценски пясъци, примесени с глинести прослойки, с причудливи форми (гъби, минарета, мечове, египетски пирамиди и др.), образувани в резултат на комбинираното ерозионно действие на водата, ветровете, топлината и студа.