Несебър

Несебър е разположен на малък полуостров, дълъг 850 метра и широк 300 метра. Свързан е със сушата и новия град чрез тесен провлак. Историята на града музей започва с тракийските заселници, които основават селището в края на II хилядолетие пр.Хр. и го наричат Месамбрия. Към 510 година пр.Хр. преселници дорийци го превръщат в гръцка колония (Месемврия) и го развиват като важно пристанище и културен център, ползващ се с привилегията да сече собствени монети от сребро и бронз, а през III век пр.Хр. - и от злато. През 72 г. пр.Хр. Месемврия е окупирана от римски гарнизон. Като римско селище има второстепенно значение. Възвръща позициите си едва през средновековието, като най-голям разцвет достига при управлението на цар Иван Александър (1331-1371), когато е един от важните центрове на българската държава. Месемврийските хроники свидетелстват за щедри дарения, които Несебър получава за изграждането на църкви и манастири – повече от 40. След 1366 г. е византийско владение и собственост на византийското императорско семейство. Градът запазва пристанищното си значение и след като турците го превземат през 1371 г. След Освобождението съществува като малко рибарско градче. Днес е един от най-колоритните български морски курорти. Старият Несебър е обявен за архитектурен и археологически резерват, а от 1983 г. е под закрилата на ЮНЕСКО като част от световното културно наследство. Туристите го предпочитат заради специфичната старинна атмосфера, приятния климат, уютните семейни хотели и заведения за хранене. Забележителности Археологически музей, включен в 100-те национални туристически обекта на България. Във фоайето е изложена дипломата на ЮНЕСКО, документираща вписването през 1983 г. на старата част на град Несебър в листата на световното културно наследство. Крепостните порти и стените на Стария Несебър (V -VI в. пр.Хр.). Богата колекция от тракийски, гръцки, римски и български антики, както и чудесна експозиция от християнски икони, които се съхраняват в Градския музей. Базиликите от V-VI век Св. София (Старата митрополия) и Богородица Елеуса, наполовина отвлечена в морето. Църквите от XI–XIV век, които представляват изящни произведения на средновековната българо-византийска архитектура, отличаваща се с керамопластичната си украса на фасадите: Св. Стефан (Х-ХI в.); Св. Иван Алиторгетос (Неосветени) - трикорпусна църква от Х-ХI век, останала неосветена, построена от морски камъчета, бял камък, червени тухли и керамика; Христос Пантократор (ХIII-ХIV в.), построена по времето на цар Иван Александър; Св. Архангели Михаил и Гавраил (ХIII-ХIV век); Св. Параскева (XIII-XIV век). Църква Св. Спас (ХVI в.), която е типичен пример за църква, строена по време на турското робство – източната й фасада е полувкопана в земята. Над 100 двуетажни възрожденски къщи, като вторият етаж е с еркерна конструкция и дървена обшивка. Дърворезбените тавани и интериорът са характерни за късното Възраждане.

ГАЛЕРИЯ