Оряхово

Град Оряхово е разположен на десния крайдунавски бряг в красива хълмиста местност.
Човешко присъствие на това място е регистрирано още през каменната и бронзовата епоха. Руини са останали и от времето на траките и римляните. Оттук минавал старият римски път за Константинопол. През средновековието (IX-X в.) е построена българска крепост, която служела за наблюдение и охрана на границата от авари, франки и маджари. През 1388 г. селището е превзето от турците. През следващите години е арена на битки между завоевателите и кръстоносците на унгарския крал Сигизмунд. В документи от това време се споменава като Орехов. През 1444 г. е освободено, макар и за кратко, от полско-унгарския крал Владислав Варненчик. Средновековните наименования на града са Врхов, Орезов, Ореев, Орешик. От началото на XVIII век се нарича Орехово, променено по-късно на сегашното Оряхово. Развитието на корабоплаването в края на XVIII и през XIX век води до стопанска стабилност и духовен подем. Откриват се училища – класно и девическо, читалище, активизира се борбата за църковна и национална свобода. Градът е освободен от турско господство през 1877 г. след тридневни боеве.
Забележителности
Градски исторически музей.
Къща музей на самобитния български композитор Дико Илиев, автор на едни от най-популярните български хора и маршове.
Възрожденска църква ”Св. Георги” (1837), в която се съхраняват старопечатни църковни книги от Русия.
Комплекс от възрожденски къщи.
Етнографски музей в старата чаршия.
Парк на българо-румънската дружба, увековечаващ паметта на румънските воини, загинали при освобождението на България от турско робство.
Парк Ловен дом в центъра на града с красива панорамна гледка към цялото дунавско крайбрежие.
Останки от крепостта Камъка от XII век на километър и половина от Оряхово, която била част от отбранителната система на северната българска граница.
Остров Есперанто на 5 км от града, наречен така заради проведения тук Световен есперантски конгрес през 1937 г. На брега срещу него е оформена зона за отдих.
Островският вал – отбранително съоръжение от времето на първата българска държава, създадена през 681 г. от хан Аспарух.
Римска гробница в местността Лъката край с. Лесковец.