Пазарджик

Пазарджик е разположен по поречието на река Марица, в плодородното Пазарджишко-Пловдивско поле, което заема западната част на Горнотракийската низина.
Татар Пазарджик възниква през първата четвърт на ХV век като търговско средище на международния път Сингидунум, свързващ Европа с Мала Азия. През ХVI в. градът става административен център на кааза (околия) и запазва този статут до Освобождението от турско владичество през 1878 г. Построяват се големи обществени сгради – Ески джамия, Паша хамам, Куршум хан и др. Цялостният архитектурен облик на града се оформя през Възраждането. През ХIХ в. Пазарджик е вече голям занаятчийски и търговски център и важно духовно средище. Построяват се църква, светски училища, читалище ”Виделина”, основава се женско дружество “Просвета”, поставят се основите на театралното дело. Принос в духовното развитие на Пазарджик в края на ХVIII и началото на ХIХ век имат епископ Дионисий Агатоникийски, който построява със собствени средства сграда и открива килийно училище, първият български краевед Стефан Захариев, Кара Никола Ангелов – един от видните борци за църковна независимост, художникът Станислав Доспевски - създател на светския портрет в България, Константин Величков - писател, преводач, художник, участник в подготовката на Априлското въстание през 1876 г., министър на народното просвещение. По време на войната 1877-1878 г. градът е опожарен от отстъпващите турски войски. След Освобождението се разраства и на десния бряг на река Марица. В края на ХIХ в. там се изграждат казарма и земеделско училище, а от началото на ХХ в. започват да се строят фабрики, складове, къщи и се оформя индустриалният квартал. В сферата на духовния живот възрожденските традиции продължават поетите Димитър Бояджиев и Теодор Траянов, публицистът, сатирик и карикатурист Райко Алексиев, художникът Георги Герасимов – майстор на изящната рисунка и графика.
Забележителности
Регионален исторически музей с няколко постоянни експозиционни зали в централната сграда, етнографска експозиция, която се намира в най-голямата жилищна сграда в града от епохата на Българското възраждане – бароковата къща на богатия търговец Никола Христович, и мемориалната експозиция в родната къща на Константин Величков.
Художествена галерия ”Станислав Доспевски”.
Къща музей ”Станислав Доспевски”.
Катедрална църква ”Св. Богородица” (1837), един от най-добрите образци на църковната архитектура и дърворезба през Възраждането, паметник на културата с национално значение.
Многобройни архитектурни паметници, останали от времето на османското владичество - джамии, конаци и хамами, както и културно-историческите паметници на традиционната българска култура през този период - мостове, чешми.
Градска часовникова кула, чието възстановяване предстои. Проектът е направен въз основа на фотографии и архивни документи.
Селищата и селищните могили от новокаменната, каменно-медната и бронзовата епоха. По-известни от тях са Малтепе край с. Огняново и Плоската могила край с. Юнаците - най-голямата селищна могила в Западна България. Разкопките й дават изключително ценни сведения за праисторията на Балканите и цяла Югоизточна Европа. В европейската наука дори съществува терминът култура Юнаците. Тя е своеобразен музей на открито и е включена в системата на международния културен туризъм.
Забележителностите в слетите села Паталеница и Баткун:
•Уникалната църква ”Св. Димитър” - национален паметник на културата от ХII-ХIII в. с ценни стенописи.
•Останки от Баткунската крепост, която е била главен стратегически, административен и културен център в Пазарджишко през размирното Средновековие.
•Баткунският манастир ”Св. Петър и Павел”, основан през XII в. и обновен през XIX в. Манастирът е давал подслон на местни хайдушки войводи, в него е отсядал и Левски. В двора му расте петвековна стара лоза, която е обявена за природна забележителност и се охранява от държавата.
•Останки от светилището на Асклепий, изградено през втората половина на I век и функционирало до края на IV век, когато е опожарено. Археологическите находки от него се съхраняват в Пловдивския и Пазарджишкия музей.
•Църквата ”Успение на Пресвета Богородица” (1708 г.) - най-старата функционираща църква в цялата Пловдивска епархия от епохата на османското владичество.
•Баткунската църква ”Св. Богородица” (1892 г.), изградена на мястото на стар параклис.
•Параклисът ”Св. Георги”, построен през 2002 г. с дарения и доброволен труд.
•Паметникът с шадравана, построен в знак на признателност към 28-те паталенци, загинали геройски по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Крепостта Стрелчанско кале от времето на Първата българска държава през (IХ в.), която просъществува до ХIV в. Разположена е на десния бряг на р. Стрелчанска Луда Яна и със своите 8-метрови защитни стени ясно илюстрира характера на епохата.
Уникален тракийски култов комплекс край Стрелча Жаба могила, включващ гробница мавзолей и светилище храм.
Останки от археологически комплекс на връх Св. Спас (Спасовица), състоящ се от крепост и раннохристиянска базилика (V-VI в.).
Зимни музикални вечери – ежегоден фестивал за симфонична музика, основан от проф. Иван Спасов - диригент, композитор и общественик.