Перник

Най-големият въгледобивен център на България се намира в Пернишкото поле, между планините Витоша, Люлин и Голо бърдо. Разположен е по двата бряга на река Струма.
В Пернишкото плато е имало укрепено селище на войнственото тракийско племе агриани, за което свидетелства разкритият дворцов комплекс с голяма зала с колони, каменни водопроводи, изящни глинени съдове и монети от V–IV в.пр.Хр. Тук вероятно е било седалището на вождовете на агрианите. През античността крепостта е неколкократно разрушавана от келти, готи, славяни и авари.
През IX век Пернишкият регион е включен в пределите на българската държава. Българите се възползвали от укрепеното място и в пролома на Струма изградили една от най-мощните български крепости – непревземаемото убежище на легендарния местен болярин, войводата Кракра. Средновековният град Перник (Перуник, Периник) се превръща във важен стратегически пункт, който задържа напора на византийските нашествия към Средец (София) и Северозападна България. В средата на XI век, вече под византийска власт, крепостта преживява разрушително земетресение. След възстановяването си просъществува до 1189 година, когато е опожарена от сръбския жупан Стефан Неман. По време на турското робство Перник изгубва значението си на стратегическа крепост, защото е дълбоко във вътрешността на империята. Освобождението го заварва като малко животновъдно селище, съставено от няколко пръснати махали, опустошени от многобройните нападения на кърджалиите - турски войници, които ограбвали българските селища. Богатите залежи от кафяви каменни въглища в района превръщат малкото рударско селце в главната енергетична база на България.