Петрич


Местоположение - Петрич



Вторият по големина град в Пиринския край Петрич се намира в най-югозападната част на България, където се събират две от държавните ни граници - южната и западната. 13 км е разстоянието до граничен пункт Кулата (на границата с Гърция) и 20 км - до граничен пункт Златарево (на границата с Македония). Разположен e в подножието на планината Беласица, по двата бряга на Петричка река (Луда Мара) - десен приток на Струмешница.
Петрич е наследник на древния тракийски град Петра (петра на гръцки означава камък), който възниква в подножието на планината Кожух, местността Рупите. През I век пр.Хр. Петра е завладяна от римляните и като римско селище съществува до VI век сл.Хр., когато я превземат и опожаряват славяните. Предполага се, че останалите живи жители са напуснали опожарения град и се заселили в подножието на планината Беласица, с което поставили началото на днешния град. През 837 г., при хан Пресиян, Петрич е включен в пределите на Първата българска държава. През средновековието е здрава крепост - част от укрепителната система на Югозападна България, на която е отредена важна роля в борбата против византийците. През 1014 г. тук се разиграва една от най-драматичните битки в нашата история - битката за Самуиловата крепост, в която са пленени и ослепени 14 хиляди български войници от византийския император Василий, който си спечелва прозвището Българоубиец. Четири години след това сражение България остава почти два века под византийска власт. През 1321 г. феодалът на Петрич подарява града на светогорския руски манастир ”Св. Пантелеймон”. По време на османското владичество селището се превръща във важен турски административен и военен център, но съхранява българския си характер. През XVI век християнското население е 90%. Петричани вземат дейно участие в националноосвободителните борби на Македония. През 1912 г. Петрич е освободен от османско иго, а през следващата 1913 г. отваря гостоприемно врати за хилядите бежанци от Егейска и Вардарска Македония.


Градски исторически музейЦърква ”Св. Богородица” (1857)