Пирдоп

Пирдоп е разположен в югоизточната част на Златишко-Пирдопската котловина, между Стара планина и Средна гора.
Първите сведения за него са от XII век, когато бил написан Пирдопският апостол – ценен богослужебен ръкопис, съхраняван в Народната библиотека в София. През Възраждането е едно от книжовните български средища. Един от дамаскините (църковен сборник), написани по това време – Тихонравовия, се съхранява в Държавната библиотека в Москва. Открива се килийно училище, а по-късно – и първото общинско училище на говорим български език. Градът се прочува с производството на аби, шаяци (дебели вълнени тъкани), гайтани (плетени шнурове за украса на народни носии), халища, губери (красиви тъкани постелки от вълна или козина – истински произведения на изкуството), свещи и сапуни. След Освобождението загубата на пазари води до упадък на занаятите.