Русе


Местоположение - Русе



Русе е най-голямото българско дунавско пристанище. Застроен е върху тераси на река Дунав и отстои на 496 км от устието й. Освен Моста на дружбата, построен през 1954 г., който улеснява международните връзки на България, има изградени множество жп и шосейни връзки с всички големи градове в страната.
Русе е построен на мястото на античния град Сексагинта приста (Пристанище на шейсетте кораба), основан като станция на римския дунавски флот. Според последните археологически проучвания много преди идването на римляните на високия бряг при устието на река Русенски Лом е имало тракийско култово средище, съществувало три века пр.Хр. В началото на V век римският кастел е разрушен при славянските нашествия. Славяните изграждат свои селища в близост до днешния град, а след основаването на българската държава крепостта възстановява своите стражеви функции. Средновековното селище се нарича Русе, Руси. От ХVI век насетне е познат с османското си название Русчук. В пределите на Османската империя се утвърждава като голям търговски и административен център, а от 1864 г. е център на Дунавския вилает.
В периода от 1840 г. до 1866 г. са открити взаимно класно, мъжко класно, девическо класно училище и читалище. Завършен е строежът на първата жп линия в българските земи – Русчук–Варна, създадено е първото модерно земеделско стопанство Нумине (Образцов чифлик), основано е Речно управление и са закупени параходи и шлепове, заработва печатница с машини от Виена, открита е книжарницата на Христо Г. Данов. За нуждите на светското образование в Русчук през 1843 г. Александър Русет издава в Страсбург първата географска карта на България на български език.
С активното корабоплаване по Дунав (най-вече на австро-унгарски параходи) в града прониква европейско влияние, което се отразява на цялостното му развитие. Архитектурата на новостроящите се сгради наподобява виенската, заради което градът е известен и като Малката Виена.
Русчук играе важна роля в борбите за национално освобождение и независима българска църква, още повече, че като входна врата към модерна Европа в него най-напред проникват съвременните свободолюбиви идеи на Стария континент. Читалище ”Зора” и домът на Баба Тонка Обретенова стават огнища на националната борба. В Русе са погребани много български революционери и възрожденски будители - Стефан Караджа, Любен Каравелов, Ангел Кънчев, Баба Тонка, синовете и дъщерите й, Захари Стоянов, Панайот Хитов, Христо Македонски, Димитър Ценович и още много велики българи.
На 20.02.1878 г. населението на Русчук, водено от митрополит Климент Браницки (Васил Друмев), възторжено посреща руските войски.
Градът е бил най-големият в освободените български земи – с над 20 хиляди жители. На 31.07.1879 г. е вдигнат български флаг на подарените от Русия кораби, с което се поставя началото на организираното българско корабоплаване. Откриват се първото морско техническо училище, първата българска банка, първата българска търговска камара, първото акционерно застрахователно дружество – ”България”.
Към края на XIX век в Русе творят много известни архитекти, художник-декоратори, паркостроители. Тук са родени писателите Елиас Канети, Добри Немиров, живели са Иван Вазов, Стоян Михайловски, поетът Цветан Радославов - автор на българския химн, пианистът Ото Либих, оперната артистка Мими Балканска, академик Михаил Арнаудов. Историческата съдба на Русе е белязана от артистичност, утвърдила славата му на най-европейския български град.
Забележителности:
Архитектурните паметници на Русе, които са над 200. Някои от тях са особено ценни и се числят към фонда на националното архитектурно-историческо наследство.
Драматичен театър ”Сава Огнянов”, чиято сграда – Доходното здание, е перлата на русенската архитектура.
Оперно-филхармонично дружество.
Паметник на свободата, построен от италианския скулптор Арнолдо Цоки, един от символите на града и част от герба му.
Паметници на падналите в Сръбско-българската война 1885 г., на русофилите, на Баба Тонка, на Любен Каравелов, Стефан Караджа, Райчо Николов и др.
Регионален исторически музей със седем експозиции, от които три на открито:
•Къща музей на Захари Стоянов и експозицията ”Семейство Обретенови”.
•Музейна зала ”Тома Кърджиев”.
•Музей на градския бит от края на ХIХ и началото на ХХ в. (Къщата на Калиопа).
Пантеон на възрожденците с вечния огън. В него са събрани костите на стотици достойни българи, чийто живот е свързан с този град. До пантеона е гробницата на Захари Стоянов.
•Останки от римската крепост Сексагинта приста. Открити са около 50 м от северозападната крепостна стена и кула, шест сгради, храм на Аполон и Принципията – щабът на военната част в Сексагинта Приста. Важното място на римския кастел от военно гледище се доказва от по-късната османска крепост Русчук, от която са останали портата Кюнту Капу (Вратата с тръбата) и фортът Левент табия, построен от Мидхад паша, губернатор на Дунавския вилает. Навремето укреплението е побирало 3000 души гарнизон, било е склад за оръжие и боеприпаси на Дунавската флотилия. Днес е преустроено в ресторант.
•Средновековен град Червен, разположен върху високо скално плато и заобиколен от трите страни от р. Черни Лом. Той е сред най-важните стратегически и духовни центрове на Втората българска държава. На това място е имало заселения още от древността. Тук тракийското племе гети строи непревземаема крепост, която през ранното средновековие е разрушена. Възстановена е по време на Първата българска държава. Червен достига своя разцвет през XIII-XIV век. През този период крепостта заема вече цялата площ на скалния рид и е разделена на две части. На най-високото и труднодостъпно място е изградена цитаделата, а в другата част е бил разположен градът. Най-монументалната постройка на Червен бил дворецът. Иззидан от дялан камък с дебели стени, той обхваща площ 180 кв. м. Разкритите шест църкви (две от които епископски) са в стила на Търновската школа. Цялата крепост е укрепена с високи до 12 м и дебели до 3 м каменни стени с кули и бастиони. След нашествието на турците в края на XIV век крепостта загубва своята роля, животът в нея замира и тя започва да се руши. Днес можем да видим останки от замъка, крепостната стена, кулата, бойницата, двете порти и основите на църквите.
•Скалният манастир лавра ”Св. Архангел Михаил” при село Иваново, който обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест от църквите са запазени стенописи, разкриващи характерните черти на българското средновековно изкуство. Световна известност имат стенописите в църквата ”Св. Богородица”, които се нареждат сред най-представителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Националният археологически резерват е под защитата на ЮНЕСКО.
Национален музей на транспорта и съобщенията, настанен в най-старата жп гара в България – Русе-Изток. В музея се пазят вагони на султан Абдул Азис, цар Фердинанд и цар Борис III.
Останки от лимесовата (погранична) късноантична крепост Ятрус край село Кривина при устието на река Янтра, открит от немски и български археолози.
Телевизионната кула, най-високата на Балканите, една от емблемите на Русе. Висока е 201 метра. На 101-вия метър е разположена кафе-сладкарница, от която при ясно време се вижда Букурещ.
Лесопарк Липник в околностите на Русе с модерни хижи, ресторанти, езера, кътове.
Басарбовският скален манастир ”Св. Димитър Басарбовски” (XIII-XIV в.) на 11 км южно от Русе. Мощите на светеца са пренесени в Букурещ по време на Руско-турската война от 1768-1774 г. и са положени в Митрополитската (днес Патриаршеска) църква ”Св. Константин и Елена”, където се намират и до днес. Заслуги за обновяването на манастира има монах Хрисант, погребан тук. Манастирът е действащ и добре поддържан.
Пещера Орлова чука край град Две могили, с. Пепелина. Общата дължина на пещерните галерии е над 15 километра. Те са разположени на 7 етажа и са изпъстрени с множество сталактити, сталагмити и сталактони. Пещерата е най-голямото изследвано място, обитавано от прлепи.


Регионален исторически музейМузейна зала Тома КърджиевОстанки от римската крепост Сексагинта ПристаКъща-музей Захари Стоянов и експозиция Семейство ОбретеновиМузей на градския бит от края на 19 и началото на 20 век /Къщата КАЛИОПА/Паметник на свободатаПантеон на възрожденците с вечния огънПаметници на падналите в Сръбско-българската война 1885 г.Национален музей на транспорта и съобщениятаТелевизионната кулаПрироден парк "Русенски лом"