Сандански

Град Сандански е разположен в полите на Пирин, по двата бряга на река Санданска Бистрица, която малко след него се влива в Струма. Намира се на международен път Е-79 и е изходен пункт за основните туристически маршрути в планината.
Под съвременния град лежат останките на тракийско селище, възникнало около топлите минерални извори в района. Първите жители били от племето меди, от което се смята, че произхожда гладиаторът Спартак - водачът на най-голямото въстание (74) срещу Римската империя. Разкопките, направени в центъра, свидетелстват, че древният град е застрояван на това място на три етапа през три различни епохи около новата ера. Тракийското селище се наричало Медиус, т.е. между трите планини - Пирин, Огражден, Али Ботуш. По-късно римляните променят името му на Дезудава. Селището става град вероятно по времето на император Пий (138-161), а най-голям разцвет достига при византийския император Юстиниан (527-565). През римско време в града заседава Всесилен съвет и ежегодно се урежда голям тридневен панаир. Римляните познават целебната сила на минералните извори, каптират водите им и изграждат баня - асклепион. След VI век Дезудава е разрушена от варварски племена. По тези места се заселват славяни от племето стримони и кръщават селището Свети Врач (среща се и като Свети Врачове) - на двамата братя Козма и Дамян, народни лечители. В пределите на българската държава градът влиза при управлението на Пресиян (836-852). По време на османското владичество запада и се превръща в малко село. Възстановяването и разрастването му е свързано с освобождението и заселването на много български бежанци от Егейска и Вардарска Македония след трите войни – Балканската (1912), Междусъюзническата (1913) и Първата световна (1915-1918). През 1929 г. отново е обявено за град. От 1947 година носи името на Яне Сандански - деец на Вътрешната македонска организация.