Стара Загора

Стара Загора е разположена в подножието на Сърнена Средна гора, в сърцето на Южна България.
Праисторическото селище от времето на неолита възниква през VI хилядолетие пр.Хр. Предполага се, че по-късно на това място е имало голямо тракийско селище. През II-IV век римляните създават блестящо устроен град, който наричат на името на император Марк Улпий Траян - Августа Траяна. Той бил вторият по значимост град в провинция Тракия след Филипопол. В периода IV–VII в. носи името Берое и е средище на ранното християнство като седалище на архиепископия. При едно от хунските нашествия е разрушен до основи. През 784 г. го посещава византийската императрица Ирина, която оценява стратегическото му положение и дава средства за неговото възстановяване. В нейна чест го кръщават Иринополис. След падането на България под византийска власт градът е прекръстен на Верея. По време на Втората българска държава (XII-XIV в.) носи името Боруй и е административен център в погранична зона на България и Византия. От този период датира каменният релеф с изображение на лъвица и лъвче, който става символ на Стара Загора. През 1364 г. средновековният град е завладян от турците, които го наричат Ески Загра. Обликът му е типично ориенталски – с криви сокаци, много джамии и хамами (бани).
През Възраждането Стара Загора се превръща във важен търговски и духовен център. През 1833 г. е открито първото светско училище, което през 1859 г. става петокласно и прилага програмите и методите на габровската Априловска гимназия. В него са учили Васил Левски и Райна Княгиня. Населението взема дейно участие в националноосвободителните борби. През 1875 г. избухва Старозагорското въстание, което е прелюдия на априлската епопея от 1876 г.
През 50-те години на ХIХ в. старозагорци се опитват да заменят турското Ески Загра с името Железник, но то не успява да се наложи. През 1871 година при учредяването на Старозагорската епархия на църковния събор в Цариград се взема решение в официалните документи на Османската империя градът да фигурира с името Стара Загора (буквален превод на турското Ески Загра).
По време на Освободителната руско-турска война, въпреки героичната съпротива на руските войски и българските опълченци, градът е опожарен до основи. Над 8 хиляди жители намират смъртта си под турския ятаган.
На 5 октомври 1879 г. губернаторът на Стара Загора княз Алеко Богороди полага символичния основен камък за възстановяването й, което се извършва според градоустройствения план на чешкия техник Лубор Байер и я превръща в първия модерен следосвобожденски град - с широки и прави улици.
След Освобождението възкръсва духовният живот. Училищата се превръщат в гимназии, учредяват се културни дружества, читалища, създава се първата извънстолична опера – в родния град на световноизвестната оперна певица Христина Морфова, наричана ”българският славей”.
Стара Загора се гордее с културните си традиции. Тук са учителствали Неофит Рилски, Иван Богоров, Петко Славейков, Захарий Княжески. Градът е родно място на видния български общественик и журналист Александър Екзарх. В него са творили едни от най-добрите български поети – Гео Милев, Димитър Подвързачов, Николай Лилиев, Кирил Христов, Веселин Ханчев, Иван Мирчев, Иван Хаджихристов, Димитър Караджов (поет, художник и преводач). Заслужено наричат Стара Загора град на поетите, правите улици и липите заради неговата уникалност, артистичност и романтична атмосфера.
Забележителности
Аязмото - една от гордостите на Стара Загора. Простира се на повече от 3000 дка площ. Голият скалист и безводен баир е превърнат в красив лесопарк от Старозагорския митрополит Методий (светско име Тодор Йовчев Кусев). С невероятно постоянство, преодолявайки трудности и злонамереност, години наред той засажда голия острозъбест хълм, купува фиданки от чужбина със свои пари, търси спомоществователи, за да докара вода на баира, ангажира населението да участва в залесяването, обикаля на кон или пеша, препасан с пищов, да пази насажденията от злосторници. Днес пред входа на парка се издига меден барелеф на старозагорския владика, направил толкова много за съгражданите си, а до върха, край малък храм, застроен на мястото на древно езическо светилище, е мраморната му гробница.
Обектите на Регионалния исторически музей:
•Античен форум ”Августа Траяна”, който показва останките от римския град.
•Късноантични подови мозайки от IV–VI в.
•Южната порта на Августа Траяна.
•Неолитни жилища (6 хил. години пр.Хр.), експонирани в специална защитна сграда.
•Берекетската могила - най-голямото праисторическо поселение в България. През 70-те години източно от селищната могила е проучен плосък некропол, отнасящ се към ранната бронзова епоха (III хил. пр.Хр.).
•Хилендарският метох в двора на храм ”Св. Димитър” с експозиция, в която централно място е отредено на темата “Левски в Старозагорско”. Проследени са тригодишният престой на Апостола в града (1855-1858) и ролята му при изграждането на местните революционни комитети.
•Къща музей ”Градски бит ХIХ век. Експозицията е уредена в Хаджиангеловата къща, строена през 1883 година от известния дебърски майстор Георги.
•Балабановата къща, в която е уредена експозиция на старозагорски занаяти от края на ХIХ - началото на ХХ век.
Къщата музей на Гео Милев – един от най-пламенните български поети, издавал списаниe ”Везни” от 1919 до 1922 г., което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.
Мемориален комплекс ”Бранителите на Стара Загора”, издигнат в памет на българските опълченци, сражавали се за освобождението на Стара Загора от турците под командването на подполковник Калитин.
Художествената галерия. Началото на нейната сбирка е сложено през 1908 г. Притежава над 4 хил. произведения на българското изобразителното изкуство от XVIII, XIX и XX век.
Драматичен театър ”Гео Милев”.
Държавна опера – първата извънстолична опера в България.
Държавен куклен театър.
Обсерватория ”Юрий Гагарин”.
Църквата ”Св. Троица”, в която през лятото на 1877 г., след ожесточените боеве край Стара Загора, турците избиват хиляди потърсили тук спасение българи.
Старозагорските минерални бани (Лъджите) – балнеоложки курорт на 15 км от Стара Загора, в южните гористи разклонения на Сърнена Средна гора. В района са намерени много каменни, кремъчни, костени и медни предмети, които засега са едни от най-редките праисторически паметници в нашите земи. Когато римляните завладяват тези земи, главният жрец на новопостроения град Августа Траяна изгражда със свои средства до топлия минерален извор голяма и красива баня в чест на Нимфите - богините на свещените лечебни води. От Нимфеума са останали мраморна плоча с надпис на старогръцки език, статуя на нимфа, жертвеник, тоалетни принадлежности, накити, монети, битови предмети и др. В селищната могила е открит и проучен средновековен некропол с 46 гроба, който археолозите отнасят към ХII-ХIV век. Климатът на курорта е омекотен от средиземноморското влияние. Минералната вода е гореща (42°С) и лекува заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, гинекологични, бъбречно-урологични и стомашно-чревни болести.
Най-старата тухлена гробница в старозагорското село Оряховица.
Халколитни медни рудници в местността Мечи кладенец (Аибунар).