Бачковски манастир "Успение Богородично" (XI в., действащ, мъжки)

Намира се на 11 км от Асеновград. Построен е през 1083 г. от грузинците Григорий и Абасий Бакуриани в едно от дарените им от византийския император Алексий I Комнин владения.
След присъединяването му към Второто българско царство през XIII век се превръща в средище на българската средновековна духовна култура.
Особен разцвет бележи при царуването на цар Иван Александър - ктитор на манастира. След падането под османска власт на столицата Търново през 1393 г. тук е заточен св. Патриарх Евтимий Търновски. Около него се приобщават монаси книжовници, които продължават традициите на Търновската книжовна школа.
Манастирските сгради затварят в един правоъгълник голям двор, в който се намират църквите ”Св. Архангели” (ХII в.), ”Св. Богородица” (ХVII в.) и ”Св. Никола”, запазили голямо стенописно богатство.
В църквата ”Св. Богородица” се пази светинята на Бачковския манастир – чудотворната икона на Св. Богородица от 1311 г.
Архитектурният ансамбъл се допълва от манастирската трапезария (ХVII век) - неповторима стенописна галерия. Най-старата постройка, датираща от основаването на манастира, е костницата с ценни стенописи.
Манастирският музей пази старинни църковни предмети, богослужебни книги, икони, украшения, църковна утвар, нумизматична колекция.